Бебето е мое

В сряда вечерта Джейн отдели доста време, за да се приготви за загадъчната среща, на която най-сетне се бе съгласила да отиде, въпреки опасенията си. Взе си душ, гримира се и се напарфюмира. След това се засрами от себе си, задето отдаваше такова значение на случая. Но беше прекарала толкова хубав ден, че й беше трудно да се сърди дълго. Работата й вървеше много добре, а за нейно удоволствие, тази седмица Кал като че ли прекарваше доста повече време в къщата. Днес дори си беше намерил извинение, за да я придружи по време на разходката й, твърдейки, че се тревожел да не се отплесне с някоя формула и да се изгуби.

На Джейн никак не й се искаше да си признае колко много й харесва да бъде край него. Никога досега не бе срещала някой, който да я кара да се омее както той, а острият му като бръснач ум я държеше нащрек. Каква ирония само, че интелектът му, който го правеше толкова привлекателен в очите й, бе и източникът на най-голямата й тревога.

Пропъди неприятното напомняне за бъдещето на детето си и се замисли за очукания червен форд „Ескорт“, който й бяха докарали преди няколко часа и който сега беше скрит зад една стара барака в далечния край на земите на къщата. Да си купи кола втора употреба по телефона може и да противоречеше на повелите на здравия разум, но беше доволна от придобивката си. Вярно, автомобилът изобщо не хващаше окото с леко изкривената си врата, счупената предна решетка и калпавия опит да бъде приведен в по-добър вид, но се вместваше в бюджета й. А и единственото, от което тя се нуждаеше, бе нещо, с което да се придвижва през следващите няколко месеца, докато се върне в Чикаго при чудесния сатурн, който я очакваше в гаража й.

Освен това не възнамеряваше да държи колата си в тайна, но знаеше, че Кал ще побеснее, а искаше да се наслади на тази вечер, преди да му съобщи, че със затворничеството й е свършено.

Докато довършваше тоалета си, се усмихна. Бе последвала указанията му да си обуе дънки, ала вместо потничето, което й беше препоръчал, избра копринена блуза с цвят на черница, както и златни обици - големи халки, които бяха почти кич и които биха подхождали повече на някоя от кукличките на Кал, отколкото на теоретичен физик. Самата тя не бе сигурна защо ги харесва толкова.

Откопча най-горното копче на копринената си блуза и видя как меката материя се разтвори, разкривайки дантелата, с която беше поръбен черният й сутиен. Погледа се изучаващо, въздъхна и отново закопча блузата. Засега май щеше да се задоволи с леко кичозните обици.

Докато слизаше по стълбите, Кал се показа във фоайето. Носеше стара тениска на „Старс“, която подчертаваше красиво оформените мускули на гърдите му и беше втъкната в чифт дънки - толкова тесни, избелели и окъсани, че спокойно можеше да е и гол.

Погледът му се плъзна по нея като ленив поток в горещ летен ден. Тя се изчерви и се препъна в стъпалото, та се наложи да се улови за парапета.

- Нещо не е наред ли? - невинно попита той.

Задник! Прекрасно знаеше какво не е наред. Мъжът й беше истинска сексуална фантазия от плът и кръв.