Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
- Съжалявам. Мислех си за теорията на Зайбърг и Уитън. Доста е сложна.
- Бас държа. - Очите му я обходиха по начин, от който Джейн почувства, че времето, което бе посветила да се конти, не беше отишло напразно. - Не можа да намериш потниче с голямо деколте, а?
- Всичките са за пране.
Той се усмихна и докато гледаше как неочакваната трапчинка се появява върху бузата му, Джейн се зачуди какво прави с мъж като него. Бе толкова по-красив от нея, че спокойно можеше да е дошъл от друга слънчева система.
Осъзна, че си е забравила якето и се обърна, за да изкачи стълбите и да го вземе.
- Вече се уплашихме и бягаме?
- Трябва ми връхна дреха.
- Вземи това.
Кал отиде до дрешника и извади сив суичър с цип. Джейн се доближи до него и той наметна дрехата около раменете й, при което ръцете му се задържаха върху нея за миг. Тя усети наситения мирис на бор, сапун и нещо, което принадлежеше единствено на него, опияняващ намек за опасност.
Меките гънки на дрехата покриха ханша й. Джейн сведе очи надолу и й се прииска да беше от онези жени, които са страшно секси в мъжки дрехи, но подозираше, че изглежда просто дундеста. Съпругът й обаче като че ли не откриваше нищо, което да не й е наред, и това й вдъхна увереност.
Бе оставил джипа на двора и както винаги, й отвори вратата. Докато се возеха по шосето, тя си даде сметка, че е нервна и й се прииска той да каже нещо, за да поразсее напрежението, но на него явно му бе достатъчно просто да шофира.
Прекосиха града, където магазините, както и „Петикоут Джънкшън Кафе“ вече бяха затворени за през нощта. В една странична уличка забеляза обляна от светлина сграда, около която бяха паркирани доста коли. Досети се, че това трябва да беше „Планинаря“.
Излязоха от града и поеха покрай планината Хартейк. Тъкмо когато започна да се чуди дали не са тръгнали към Ани, той намали скоростта и свърна по един изровен чакълест път. Фаровете осветиха разнебитена постройка, не по-голяма от будка, която се издигаше от другата страна на тежка верига, препречила пътя.
- Къде сме?
- Виж сама.
Кал спря колата, извади едно фенерче изпод седалката и като свали прозореца, насочи лъча му навън.
Джейн наведе глава и видя знак с формата на звезда, белеща се лилава боя и думите „Гордостта на Каролина“.
- Тук ли реши да ме изведеш на среща?
- Каза, че никога не си била с гадже в автокино като тийнейджърка. Реших, че трябва да наваксаш.
И като се ухили широко на слисаното й изражение, угаси фенерчето и слезе от колата, за да откачи веригата. След това се върна и подкара колата по изровения път, от което Джейн здравата се поразтърси.
- Първата ми среща с мултимилионер - измърмори тя - и ето какво получавам.
- Не ме наскърбявай, като ми кажеш, че вече си гледала този филм.
Тя се усмихна и сграбчи дръжката на вратата, за да не се удари в нея. Въпреки оплакванията си, всъщност не беше недоволна от идеята да бъде насаме с него в това пусто място. За бебето щеше да е хубаво, каза си тя, ако двамата с Кал се поопознаеха малко по-добре.
Светлината на фаровете обходи изоставения парцел, който приличаше на някакъв зловещ фантастичен пейзаж с концентричните си купчинки пръст и редици метални стълбове с високоговорители. Колата се люшна напред, когато той се насочи съм задната част на автокиното, и Джейн сграбчи с една ръка таблото пред себе си, докато с другата инстинктивно закри корема си.
Съпругът й погледна към нея.
- Събудихме малкия, а?
За първи път говореше за бременността й без враждебност. Стори й се, че в нея сякаш разцъфва цвете и по устните й се разля усмивка.
Кал сви в последния ред и каза:
- След минутка отново ще може да заспи. Стига да не е прекалено зает да решава уравнения.
- Няма да го намираш толкова забавно, когато тя започне да подрежда топчетата от зърнената си закуска на групички от по десет, докато останалите деца още ги предъвкват.
- Кълна се, не познавам друг, който да се тревожи повече от теб. Държиш се така, сякаш да имаш акъл в главата е най-голямата трагедия на света. Момчето ще си е съвсем добре. Я ме погледни мен. Фактът, че съм умен, изобщо не ме тревожи.
- То е защото държиш интелекта си под ключ.
- Ами тогава вземи заключи и твоя за малко, та да можем да изгледаме филма на спокойствие.
Джейн нямаше какво да му отговори, затова дори и не се опита.
Той се приближи до средата на последния ред, точно пред една провиснала метална ограда, и паркира на едно от означените места, така че предните колела бяха повдигнати от купчината пръст. След това взе високоговорителя, вкара го в колата, окачи го на кормилото и затвори прозореца, за да задържи навън студения нощен въздух. Джейн се въздържа да отбележи, че говорителят няма кабел.