Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
- За син на лекар имаш потресаваща диета.
- Когато съм във ваканция, ям каквото ми се яде.
Той грабна лъжица, преметна крак през един от столовете до кухненския плот и седна с разтворени колене, подпрял босите си пети на пречките.
Джейн откъсна очи от дългите му, тесни стъпала и потрепери, когато го видя да загребва щедра доза от купата пред себе си.
- Приготвям доста овесена каша. Защо не хапнеш от нея, вместо това нещо?
- За твое сведение, това не е „нещо“. Това е кулминацията на години научни изследвания.
- На кутията има леприкон.
- Симпатичен е, нали? - Той махна към нея с изцапаната с мляко лъжица. - Но знаеш ли кое им е най-хубавото? Малките парченца маршмелоус28.
- Парченцата маршмелоус?
- На когото и да му е хрумнало да ги добави, е бил страшно умен тип. В договора ми изрично е записано, че в тренировъчния център винаги трябва да е заредено с „Лъки Чармс“ специално за мен.
- Направо зашеметяващо. Разговарям с мъж, завършил summa cum laudе, и въпреки това бих могла да се обзаложа, че се намирам в присъствието на идиот.
- Обаче се чудя за едно... колкото и вкусни да са „Лъки Чармс“, може би има друга, още по-вкусна закуска, която само чака да бъде изобретена. - Лапна нов залък. - Ето какво бих направил, ако имах мозък с размерите на твоя, професоре. Вместо да се занимавам с някакви си топ кварки, щях да измисля най-страхотната зърнена закуска на света. Е, ясно ми е, че няма да е лесно. Те вече добавиха шоколад, захарни пръчици, фъстъчено масло, да не говорим пък за всички тези разноцветни парченца маршмелоус, но отговори ми на следното... Някой сетил ли се е за бонбони „М&М“? Ни най-малко. На никой не му е хрумнало, че има огромен пазар за зърнени закуски с „М&М“.
Джейн попиваше всичко това, докато го гледаше как се храни. Седеше на кухненския плот - с боси крака, разтворена риза, под която се виждаха голите му гърди и мускули, които се вълнуваха като течна стомана при всяко негово движение. Картина на невероятно красив тъпанар. Само че този страхотно изглеждащ глупчо всъщност беше адски умен.
Тя напълни купата си и я отнесе до плота заедно с една лъжица.
- С вкус на фъстъци или обикновени?
Той помисли малко.
- Вероятно няма да е добра идея да се започне направо с нещо прекалено сложно. Аз бих опитал с обикновени.
- Мъдър избор. - Тя сипа мляко в собствената си купа и се настани до него.
Той я погледна.
- Наистина ли смяташ да го ядеш?
- Разбира се. Това са овесени ядки така, както Бог ги е предвидил да бъдат консумирани.
Той се пресегна без никаква подкана и гребна с лъжицата си кафявата захар, която се стопяваше в средата.
- Не е зле.
- Взе ми кафявата захар!
- Но знаеш ли какво наистина ще му върви?
- Нека да помисля... „М&М“?
- Никак не си глупава. - Той взе кутията с „Лъки Чармс“ и изсипа малко от съдържанието й върху овесената й каша. -Това ще й придаде хрупкавостта, която й липсва.
- Е, страшно ти благодаря.
- Ама наистина много ми харесват парченцата маршмелоус.
- Вече го спомена. - Тя побутна настрани нежеланата добавка към кашата си и загреба нова хапка. - Нали знаеш, че тези закуски са за деца?
- Аз съм си дете по душа.
Единственото у него, което й напомняше за дете, беше незрялото му отношение към жените. Какво ли го беше задържало навън чак до три сутринта? Свалянето на по-млади жени?
Не виждаше причина да остане в неведение.
- Къде беше снощи?
- Следиш ли ме?
- Не. Не можах да спя добре и те чух да се прибираш много късно, това е всичко.
- Къде съм бил няма нищо общо с теб.
- Има, ако си бил с друга жена.
- Това ли си мислиш?
Погледът му се плъзна по тялото й, жест, който Джейн изтълкува като психологическа война. Тя носеше червена тениска с уравненията на Максуел, макар че последното не се виждаше, запасано в панталона й. Очите му се задържаха върху ханша й, който определено не беше толкова слаб, колкото той беше свикнал да вижда у жените си. Все пак, не изглеждаше особено критичен и това й вдъхна малко увереност.
- Мина ми през ума. - Тя побутна купичката с овесена каша настрани и го погледна изучаващо. - Просто искам да знам какви са правилата. Не сме разговаряли за това и мисля, че трябва да го сторим. Свободни ли сме да спим с други хора, докато сме женени?
28
Популярен в Щатите десерт, приготвян от вода, захар и желатин. - Бел. прев.