Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
Той изключи фаровете и двигателя, потапяйки ги в мрак, нарушаван единствено от тънкия сърп на луната. Тя насочи вниманието си към далечния екран, разполовен от един сребрист лунен лъч.
- Трябваше да дойдем по-рано, за да си намерим по-добри места.
- Последният ред е най-хубавият.
- И защо?
- Няма малки деца, провесени през прозорците. Държа на усамотението си, когато съм излязъл, за да се понатискам с някого.
Джейн преглътна с усилие.
- Затова ли ме доведе тук?
- В общи линии, да.
-О!
- Проблем ли имаш?
Луната се мушна зад няколко облака, потапяйки ги в пълна тъмнина. Кал запали осветлението в колата и Джейн видя как ъгълчето на устата му се повдигна - съвършена картина на доволен от себе си мъж. Той се обърна към задната седалка, протегна се и извади голям пакет пуканки.
Умът й изпращаше предупреждения със скоростта на светлината, но тя не беше в настроение да слуша. Искаше да бъде ухажвана, а съпругът й правеше точно това, макар и да беше избрал особен начин да го стори. И независимо какво говореше,
Джейн не вярваше, че все още я мрази, защото се усмихваше твърде много, когато бяха заедно.
Освен това беше хитър като лисица, напомни си тя и дори не се бе опитал да скрие факта, че я желае. И тъй като моралният му кодекс очевидно диктуваше вярност, поне през следващите няколко месеца, трябваше или да я съблазни, или да остане на сухо. Искаше й се да мисли, че щеше да се опитва да я спечели, дори ако не бяха хванати в капана на тази невъзможна ситуация, но не можеше да го повярва напълно. Май се налагаше компромис.
- Нямам нищо против, стига да си наясно, че няма да стигна до края на първата среща.
Той отвори пакета и извади шепа пуканки.
- За което те уважавам. Разбира се, може би трябва да обсъдим точно кое броиш за първа среща. Защото май си спомням един изненадващ подарък за рождения...
- Кал...
Мъжът й натъпка пуканките в устата си.
- В хладилната чанта на задната седалка има бира и сок. Виж дали можеш да я стигнеш.
Джейн се обърна и видя малък стиропорен контейнер върху седалката. Коленичи и посегна към него, само за да усети как бавно, но неудържимо полита напред. Докато непохватно се опитваше да се закрепи върху задната седалка, чу смях, в който сякаш се долавяха сатанински лукави нотки.
- Добра идея, сладурче. Май и аз ще се присъединя към теб отзад.
И преди тя да успее да реагира, той слезе от колата, влезе през задната врата и се настани до нея. Джейн оправи блузата си.
- Като те гледам, бащите сигурно са бързали да заключат дъщерите си, когато са те виждали да се задаваш.
- Най-добрите си трикове научих едва в колежа.
- Защо просто не млъкнеш, за да гледаме филма на спокойствие?
- Първо ми подай една бира.
Джейн го стори, като извади кутия с ябълков сок за себе си и отказа да си вземе от пуканките. Той отпиваше от бирата си, тя - от сока си. И двамата облегнаха глави на седалката, потънали в приятно мълчание, докато лампичката в колата грееше меко над тях.
Той протегна ръка върху седалката зад нея.
- От този филм ме избива на любов.
Сърцето й прескочи един удар.
- От коя част по-точно? Когато Мария пее как хълмовете са оживели от звука на музиката? Или онова до ре ми на децата?29
По суровите му устни пробяга усмивка.
- Определено заради Мария. Няма как да не се зачуди човек какво се крие под престилката й.
Разговорът определено навлизаше в опасни води. Джейн не помнеше някога да се е чувствала по-несигурна и изгубила връзка със себе си. Реши да си спечели малко време като смени темата.
- С какво се занимаваш, когато не се срещаш с местните бизнесмени?
За миг си помисли, че няма да получи отговор, но после той сви рамене.
- Тренирам, гостувам на приятели, върша разни задачи. Днес например прекарах няколко часа в кабинета на татко. Харесва му, когато съм наоколо.
Кал се намръщи.
- Нещо не е наред ли?
- Не съвсем. Не знам. Май проблемите между него и мама ще се окажат по-сериозни, отколкото предполагах. - Бръчката на челото му стана по-дълбока. - Татко каза, че е отишла при Ани. Мислех, че просто е на гости за една нощ при баба, но явно е там още от почивните дни, а днес ми съобщи, че нямала намерение да се връща.
29
Става дума за класическия американско-австрийски музикален филм „Звукът на музиката“. - Бел. прев.