Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
Глава 25
Разказът на Гърни
Гърни имаше теория, според която в тоалетна мъжете се държаха сякаш се намират или в съблекалня, или в асансьор — тоест или свадливо и фамилиарно, или неловко и отчуждено. Това тук бе като тълпа в асансьор. Никой не проговори, преди да се върнат в заседателната зала.
— И как един тъй скромен човек се оказва толкова известен? — поинтересува се Клайн и се усмихна със заучен чар, който едновременно показваше и прикриваше леда зад него.
— Съвсем не съм толкова скромен, а и със сигурност не съм особено известен — опита се да се измъкне Гърни.
— Ако заемете местата си — рязко взе думата Родригес, — ще намерите пред себе си комплект от получените от жертвата съобщения. Така, докато свидетелят ни разказва за срещите си с жертвата, ще можете да си направите справка за съобщенията, които са обсъждали. — И с грубо кимване подкани Гърни: — Когато си готов.
Гърни вече не се учудваше на натрапчиво-досадното му поведение, но то не беше спряло да го дразни. Огледа насядалите край масата, като успя да срещне погледа на всички, освен на водача си, който шумно прехвърляше комплекта листове пред себе си, и на Щимел, сътрудника на окръжния прокурор, който пък се взираше в празното пространство като отдадена на размисъл жаба.
— Както спомена и капитанът, материалите са изобилни. Мисля, че ще е най-добре да ви разкажа накратко събитията в реда, в който се случиха, а вие да изчакате с въпросите, докато не завърша историята. — Видя главата на Родригес да се повдига. Той се канеше да възрази, но се отказа в момента, в който Клайн кимна одобрително на предложения план.
С характерния си ясен и сбит маниер (неведнъж му бяха казвали, че би могъл да преподава логика), в рамките на двайсет минути Гърни направи кратък преразказ на случилото се — започна с имейла на Мелъри с молбата да се видят, продължи със серията смущаващи бележки и реакцията на Мелъри и завърши с телефонното обаждане от убиеца и бележката в пощенската кутия (онази, в която се споменаваше числото деветнайсет).
Клайн през цялото време слушаше прехласнато и бе първият, който проговори в момента, в който Гърни млъкна:
— Каква епична история! Убиецът е бил обсебен от мисълта да отмъсти на Мелъри за нещо, сторено от него преди години, докато е бил пиян.
— Защо е чакал толкова време? — запита сержант Уиг, която Гърни намираше за все по-интересна след всяко нейно изказване.
Очите на Клайн блестяха от предвкусването на безбройните възможности.
— Може би Мелъри е разкрил нещо в книгите си. Възможно е чрез тях убиецът да е открил, че той е отговорен за трагичен инцидент, с който не го е свързвал преди. Или пък успехът на Мелъри е бил последната капка, нещото, което убиецът не е могъл да понесе. Или може би, както се казва в първата бележка, убиецът просто го е видял един ден на улицата, съвсем случайно. Старата тлееща омраза се е пробудила. Врагът попада на мерника и… бум!
— „Бум“, глупости! — изръмжа Хардуик.
— На друго мнение ли сте, главен следовател Хардуик? — полюбопитства Клайн с раздразнена усмивка.
— Внимателно съчинени писма, загадки с числа, насоки да изпрати чек на грешен адрес, серия от все по-заплашителни стихотворения, скрити съобщения до полицията, които излизат наяве само чрез химическа обработка за откриване на отпечатъци, хирургически чисти фасове от цигари, скрита рана от куршум, невъзможни за оставяне следи от стъпки, скапан градински стол, за бога! Не е ли малко прекалено като за „бум“?
— Схематичният план, който нахвърлих, съвсем не изключва предварителното обмисляне — заяви Клайн. — Само че към този момент по-голям интерес за мен представлява основният мотив, не подробностите. Искам да разбера връзката между убиеца и жертвата. Обикновено това да разбираш тази връзка е ключът към победата, тоест, присъдата.
Този отговор в стил лекция доведе до неприятно мълчание, прекъснато от Родригес към Круз Две:
— Ти да не се изгуби нещо?
— Не схващам. Извършителят изпраща писмо на жертвата, казва й да си намисли число и после да погледне в някакъв запечатан плик. Мелъри си избира шестстотин петдесет и осем, поглежда в плика — и числото е същото, шестстотин петдесет и осем. Искате да кажете, че това се е случило наистина?
Преди някой да може да отговори, партньорът му, Круз Едно, добави:
— И две седмици по-късно извършителят го прави отново — този път по телефона. Казва му да си намисли число и да погледне в пощенската си кутия. Жертвата си намисля деветнайсет, поглежда в кутията — и ето ти деветнайсет, по средата на писмото, изпратено от убиеца. Това е ужасно странно, пич!