Изгубена завинаги

- Досега се справяше доста добре.

- Но не и такава новина.

Берлеан извърна поглед и се вторачи в сцената, но не

Ето как разбрах, че Берлеан може би е прав.

мисля, че наблюдаваше танцьорката.

Когато се върнах в офиса, позвъних на някои клиен­

- Вие, американците, го наричате „да се върнеш в реал­

ти. Есперанца поръча сандвичи от закусвалнята на Лени.

ността". Така че ето какво: Териса или не е жива и в такъв

Седнахме да обядваме на бюрото. Есперанца разказваше

случай не можеш да й помогнеш. Или пък я държат като

за бебето си Хектор. Осъзнавам, че няма много клишета,

теб на някое тайно място и в такъв случай си безпомощен.

по-категорични от това, че майчинството променя жената

- Не съм - изрекох с глас, който едва ли би могъл да

до неузнаваемост, ала в случая с Есперанца промените бяха

звучи по-безсилно.

поразителни и далеч не тъй затрогващи.

- Така е, приятелю, безпомощен си. Дори преди да се

Когато свършихме, аз се върнах в моя офис и затворих

свържа с Уин, той вече бе решил да премълчи факта, че си

вратата. Не запалих осветлението. Седнах на бюрото си и

изчезнал. Защо? Защото е бил наясно, че ако някой - роди­

останах дълго време така. Всички имаме моменти, когато

телите ти или някой друг - разбере за станалото, вероятно

се впускаме в размишления, когато сме силно потиснати,

никога нямаше да се върнеш. Щяха да ти спретнат някоя

ала аз се чувствах някак по-различно, беше ме обзело нещо

катастрофа и сега нямаше да си между живите. Или щяха

по-силно, по-дълбоко и по-тежко. Не можех да помръд­

да инсценират самоубийството ти. А що се отнася до Те­

на. Краката ми бяха като налети с олово. С годините бях

риса Колинс, това е още по-лесно. Можеха да я убият и

навлязъл в особен период, ето защо в кабинета си държах

да я погребат, а после да кажат, че пак се крие в Ангола.