Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
Навярно психоаналитикът й (беше провеждала сеанси два пъти седмично в продължение на година) й бе обяснил, че с действията си иска да нарани баща си. Каквато и да е била причината, тя бе прекратила сеансите.
Според Алварес някъде през лятото, преди да завърши Принстън, Гретхен е приела доходна работа като едно от най-търсените момичета в Ню Йорк. Пет години по-късно, на зрялата възраст от двайсет и три години е настанена в спа лечебен център в Аризона, вероятно поради кокаинова зависимост. Алварес не се съмняваше, че именно Кийт О’Мали е бил винаги нейният спасител. Не е изключено О’Мали да я е снабдявал с наркотици и дори още да я снабдява, макар Алварес да нямаше доказателства за това. Изглеждаше очевидно, че О’Мали предпазва Гохин, доколкото е възможно, включително при проблеми в семейството. Това предполагаше връзка между О’Мали и Гретхен, която той се надяваше да използва.
Гретхен Гохин стоеше пред него чисто гола, ако не се броят обувките с черни токчета. За момент Алварес се изкушаваше да се възползва от нейните прелести. Всеки мъж би почувствал същото — помисли си той, въпреки че се мразеше, задето е така предвидим. Хвана я за широкия, пищен ханш, сякаш започваше да я опознава, но вместо това я придърпа към леглото и я остави да седне на ръба.
— Каквото поискаш и както го поискаш — повтори тя с топло женствено мъркане. — Разполагаш с времето ми.
Той се изправи и препречи пътя й към вратата. Застана така над нея, че да има психологическо предимство. Преглътна, прочисти гърло и събра смелост с ясното съзнание, че ако тази реч успее, може би хиляди човешки живота ще бъдат спасени. Животи, които в противен случай биха тежали на съвестта му.
— Г-це Гохин — подхвана той и тутакси му се наложи да я хване, за да й попречи да стане от леглото и да избяга. — Не съм от полицията. — Тя не спираше да се бори; той се отдръпна и й позволи да се изправи на крака. — Ако си тръгнете — продължи той отчетливо, докато тя взе полата си от гардероба, без да се занимава с бельото, — животът на баща ви ще е единствено във вашите ръце. Не мога да ви помогна.
Спечели си отсрочка. Така тя му изглеждаше дори още по-секси — с възбудени голи гърди и увиснала накриво на талията й пола. Чуваше ускорения й дъх. Устните й потреперваха и той си даде сметка, че се опитва да говори. Искаше това да е монолог, а не дискусия, затова продължи:
— Името ми е Алварес. Аз съм човекът, когото баща ви и О’Мали издирват. Жена ми и децата ми бяха убити на жп прелеза в Дженоа, Илинойс. В течение сте на случая, нали?
Тя не показа с нищо, че е чувала за подобно нещо, но той реши да се придържа към плана.
— Баща ви и О’Мали трябва да признаят истината за смъртта на семейството ми. Само това съм искал и искам: истината. Не желая пари, само истината — нека целият свят да я чуе. Опитах се да се договоря с баща ви, но не успях. Сега той понася големи материални загуби, ала все още отказва да ме послуша. Дано послуша вас. О, божичко — възкликна той като човек, пробуждащ се от сън, — аз бих послушал дъщеря си, уверявам ви. Моята дъщеря обаче е мъртва. Убиха я методите на баща ви, осъществени от О’Мали. Трябва да го накарате да ви послуша. Разбирате ли? Ако не се извини, ще предизвикам дерайлирането на влака стрела при последното му изпитателно пътуване. Съобщете му го. Няма значение какво е планирал, аз ще успея — така, както там ще бъдат всички медии и всички високопоставени особи. Баща ви също ще бъде във влака. Аз ще го съсипя — него и всичко, което стои на пътя на истината. Изтръгнете ли това извинение — публично извинение — никой няма да пострада.
— Кой сте вие?
Надяваше се да го е чула, надяваше се шокът й от това, че знае самоличността й, да не е предизвикал пълно блокиране. Наведе се към нея и лицата им почти се докосваха; за пръв път повиши тон:
— Не си играйте с мен! — Видя как слюнката му я изпръска.
Тя стоеше вцепенена, неспособна да помръдне.
Той се приближи до шкафа, бутна на пода папката с хартии за писма и бързо взе малката камера, която беше прикрита зад нея. Размаха я пред лицето й, за да й я покаже добре.
— Виждате ли? И вие ще потънете с него, ако се стигне дотам. Нямам желание да ви навредя. Жал ми е за вашия живот. Съдбата на онзи влак и всички в него е във вашите ръце, г-це Гохин. Искам истината. Истината за Дженоа, Илинойс. Говорете с него. — Измъкна от джоба си пачка банкноти, отброи петнайсет стодоларови и ги запокити на пода. Те се разхвърчаха, прошумоляха и се разстлаха като килим пред краката й. Не откъсваше очи от него. Сега вече плачеше. От страх, не от съчувствие, помисли си той.