Свидетелят от влака

Претеглих пакета върху дланта си и го отворих. Най-отгоре имаше няколко инженерни доклада от периода 1974–1979 г., в които подробно се описваха технически проблеми с техни изделия, включително като се предлагаше изтегляне от пазара на блокиращите им устройства за локомотиви. Прегледах ги и ги оставих настрана. Отдолу имаше стари договори, защипани с кламер, удостоверения за притежавани акционерни дялове, както и лична кореспонденция. Зачетох се в материалите, без да бързам, като си водех бележки. Когато приключих, се облегнах назад и се загледах в тавана. На лист хартия бях начертал схема на мрежата от компании, притежавани от Си Ем Ти, между които „Транско“ и „Уобаш Рейлуей“, както и разни свързани дружества и имоти, някои от които датиращи отпреди деветдесет години. Най-отдолу на листа написах името на юридическото лице, което ги контролираше — същото, което носеше вина за железопътната катастрофа на 4 февруари 1980 г.

Извадих от архива си черно-жълтото лого, което Хюбърт бе идентифицирал като търговска марка на Си Ем Ти, и надписа „Уобаш Рейлуей“ със съответния ретро шрифт. Направи ми впечатление нещо, което не бях забелязал преди: влакът на Си Ем Ти имаше върху предницата на локомотива си странен знак, подобен на буквата t. Погледнах отблизо надписа на „Уобаш“. Буквата l от „Рейлуей“ беше пресечена с чертичка, в резултат от което също приличаше на t. Или може би и в двата случая това не бяха букви, а малки кръстчета? По дяволите!

След още четирийсет минути аз бях все така заровен в старите книжа, когато телефонът ми иззвъня. Мардж Конъли бе направила чудото със снимката от аутопсията. Свалих файловете, които ми бе изпратила, и прекарах следващия един час на телефона със съдебната лекарка. Накрая й благодарих и прекъснах разговора.

Затворих очи и си представих всички тези късчета от мозайката, които плуваха в мрака. Постепенно едно, после второ, после трето престанаха да се въртят във всички посоки, застинаха неподвижно пред очите ми и се сглобиха едно с друго. Картината се изясни, ясно се очерта конкретно лице. Принтирах снимките, които ми бе изпратила Мардж, прибрах документите от Сол Бърнстайн и заключих кантората след себе си.