Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Ейприл! Откъсни се за момент от екрана и запиши от малкия GPS точните координати. Но прецизно! До последната цифра зад десетичната точка. И провери три пъти записаното.
Тя грабна химикалка и изпълни нареждането, сгъна листчето и го мушна в якето си, но после размисли и го пъхна в сутиена си.
Във водата вече бе спусната лодка с един офицер и един моряк. Те се отвързаха и поеха с извънбордовия си двигател към уиджъна.
— Ейприл, ако наистина има нещо забранено в този район, могат да поискат да конфискуват лентата. Трябва да приключваме.
— Добре — рече тя. Отзад нещо зашумоля, преди да разбере, че генераторът спира и картината на екрана изчезна.
— Кажи колкото е възможно по-тихо на Джим да издърпа камерата.
Тя предаде думите му и възхитена видя как той уж само промени положението на тялото си, а в същото време теглеше кабела на камерата.
— Какво имаше предвид онзи с тази забранена зона? — попита Ейприл, когато Скот се върна отпред.
— Не знам. На картите нямаше нищо. Съмнявам се, че би могъл да предприеме нещо законно, но мисля, че онова корабче наблюдаваше района. Значи нещо става.
Малката лодка пристана на носа и Джим помогна на младия офицер да се качи на борда и да влезе в тясната кабина.
— Кой е капитанът… или командирът пилот?
— Аз съм, Скот Макдърмът. — Скот се ръкува с него. — Онзи, който ви помогна да се качите, е Джим Доблър, а това е Ейприл.
В отговор офицерът само кимна.
— Не разбирам какъв е проблемът, господин лейтенант — рече Скот. — Проверих всички съобщения до въздухоплавателите, картите ми са коригирани и в тях няма съобщения за забрана в този район.
Офицерът от Бреговата охрана вдигна ръка.
— Вижте, това не е арест или нещо подобно, но имаме необявена военна операция, която се извършва тук. Наистина, няма съобщение за това, но нашата работа е да предупреждаваме всички. Затова ще трябва да ви изгоним оттук.
— Но какво става? Можете да ми кажете, аз съм служил във флота.
— Ами… — усмихна се офицерът. — В такъв случай знаете, че не мога да ви кажа, освен ако имате текущ допуск.
— Окей — рече Скот. — Ще се направя, че разбирам.
— Вижте, след като сте имали камера във водата, трябва да ви запитам дали сте правили записи и дали сте видели нещо друго, освен риби.
— Един гигантски калкан, който бихме искали да изядем, много риби, една акула и раци — ето какво видяхме. Имахме касетка, но я стартирахме едва когато се появихте. Съмнявам се, че на нея има нещо.
— В такъв случай, съжалявам много, но…
— Касетката ще ви трябва, така ли?
Офицерът кимна.
— Ще ви бъде върната под някаква форма. Дайте си адреса.
— Вижте, къде другаде би трябвало да ви избягваме? Искам да кажа има ли и други немаркирани зони, в които не бива да навлизаме? Най-добре ще е да ми кажете. Интуицията ми не работи много добре за тези неща.
Лейтенантът се засмя, погледна Ейприл и задържа погледа си малко по-дълго, преди да се обърне отново към Скот.
— Имаме кораби, които да предотвратяват навлизането в зоната, но явно началниците не са се сетили за хидропланите.
— Очевидно.
Скот отиде отзад, запали генератора, включи видеокасетофона, извади касетката, след което изключи отново всичко и я подаде. Сърцето на Ейприл се сви като видя предаването на видеоматериала.
— Само тази ли е? — попита офицерът.
— Единствената тук — отвърна Скот. — Играчката на Джим е нова и ние дойдохме тук да му помогнем да я опита.
Лейтенантът изгледа в продължение на няколко секунди Скот в очите, преценявайки отговора му и питайки се дали имаше причини да разпитва още, след което кимна.
— Окей. Господин Доблър, господин Макдърмът, госпожице Роузън. Всички сте свободни да си вървите.
Обърна се, промуши се през люка и се качи в лодката си.
Джим извади и прибра камерата, а Скот стартира двигателите, преди още екипажът на катера да бе изтеглил на борда лодката. Излитането премина в относителна тишина, дългите лъчи на слънцето просто се стопиха, докато летяха над канала. Четирийсет минути по-късно Скот реши да кацне върху твърдата повърхност на летището на Валдес, вместо да рискува да приводнява самолета в мрака.
Тримата чакаха такси, което да ги откара до града. Скот подаде на Ейприл някакво малко пакетче.
— Какво е това?