Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— Синтезатор — обясни. — За да не ми познаеш гласа. — Приближи се към ослепителния костюм и пъхна чипа на мястото му. Поговори няколко минути и Джек предположи, че инструктира Фантом как да използва синтезатора. След това постави шлема на мястото му и се върна.
— Следвайте ме — проговори Фантом. Имаше дълбок басов глас, мелодичен и някак радостен.
„Нокътят“ се извиси над тях.
— Да се махаме! — провикна се Денаро и закрачи към шубраците, които скриваха убежището на Скиталците. Мосад се поколеба, сетне заяви:
— Аз оставам, командире.
— Добре — кимна Джек.
Останалите се затичаха след Фантом.
Беше като да тичаш след дете, което току-що е проходило. С приближаването към хълмовете Фантом набираше скорост. Спря само веднъж и разпери ръкавици, сякаш черпеше енергия от слънцето.
— Какво прави? — попита Амбър задъхано.
— Зарежда, предполагам.
Колин не каза нищо, а приклекна до тях, подпря се на коляно и оброни глава. Джек чуваше тежкото му дишане в интеркома.
— Сега не е време за молитви — рече Амбър и се наведе да му помогне.
— Вашите костюми са със захранване. Моят — не. Прощавай, Амбър, но аз съм възрастен човек.
Тя го погледна учудено, сетне изведнъж се зае да му разкопчава скафандъра.
— Какво правиш? — изуми се Джек.
— Този скафандър няма да го опази от нищо! Само му тежи. Ако продължава така, скоро ще трябва да го носим.
Зад тях отекнаха приглушени експлозии. Джек се обърна и зърна златистия лъч от ответния огън на лазерното оръдие. „Нокътят“ направи остър завой.
— Дано си заслужава — закашля се сподавено Колин.
Всички извърнаха очи към билото на хълма. Бяха се изкатерили по стръмен склон и сега виждаха неголяма долчинка, обрасла с буйна трева и яркожълти цветя. Фантом започна да се спуска надолу по склона.
— Тук съм! — повика ги.
Джек улови Колин за лакътя, а Амбър го подкрепи от другата страна. Въздухът над тях отново се разтресе. Драките бяха твърдо решени да им попречат да приключат с разкопките. Ако Денаро не успееше да задържи врага, всички щяха да издъхнат в долината. Затичаха се след ослепително бялата броня, която ги водеше уверено към отсрещния склон, напукан от слънцето, вятъра и дъждовете.
Фантом продължи да се рови сред пясъка и скалите, докато намери цепнатина, сетне я разшири с ръкавиците си. Скалната плоча се надигна, сякаш бе издялан надгробен похлупак и се претърколи на обратната си страна, обгръщайки краката му в прахоляк.
Амбър почувства, че дъхът й секва, а Колин тихичко възкликна:
— Всемогъщи Боже!
Бялата броня застина, надвесена над чудовището в гроба.
— Какво е това?
— Същото, което видяхме и на Лазертаун — рече Джек. — В находището, преди да бъде разрушено.
Фантом протегна ръка и докосна нежно мумифицираното създание. В интеркома се чу нещо като плач, но прозвуча за кратко и скоро изчезна.
— То го вика — обади се Колин. — Също както онова находище в Лазертаун зовеше толкова много нещастници. Дори след смъртта си. Дори след стотици, хиляди години в гроба. — Той се обърна към Джек. — Какво е това в бронята ти?
— Дар от Милос.
— Берсеркер?
— Не… не зная. Съмнявам се, но каквото и да е, настанило се е в подплатата. То е миниатюрно късче тъкан, но може да мисли… и да чувства.
— И да управлява костюма.
— И това също.
— Значи е живо — промърмори Колин. — Усеща, търси. — Поколеба се за миг, сетне протегна ръка да докосне на свой ред мумифицираното тяло. Фантом раздвижи ръка, сякаш се готвеше да го спре, но се отказа.
Съществото приличаше на гущер. Нямаше и капчица съмнение в това… виждаха се люспите по кожата му, въпреки че бяха изсъхнали и потъмнели с времето. Гледаше нагоре, като че ли оттам го бе застигнала смъртта. Имаше широка глава с конски очи… и зъби, оголени в мъртвешка гримаса. Колин ги докосна. Бяха заоблени, добре оформени.
— Не е било месоядно или поне не е типичен хищник. Тези зъби са за дъвчене, не за късане. Погледнете му ръцете.
И наистина, съществото имаше ръце, а не лапи или нокти.
— Двукрако? — попита Джек и се приближи. Амбър остана зад него.
— Така изглежда — отвърна Колин. — И погледнете това — посочи нещо в изсъхналата пръст встрани от дясната ръка. Когато го дръпна, предметът се освободи от пръстите на мумията.