Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— А какво ще стане с Колин? — попита Амбър. — Оставяш го в доста рискована ситуация.
— Зная. И това е още една причина да разчитам на теб. — Джек я пусна и погали леко лицето й. — Ще поемеш тази чист от войната, която аз няма да мога да видя.
Тя вирна брадичка, сякаш се опитваше да спре наплива на сълзите. Баадластър щеше да й създава проблеми, може би дори да я затвори, но не биваше да го казва на Джек. Не искаше да го спира тъкмо сега.
— Ще се опитам — отвърна почти шепнешком. — Къде ще бъдеш?
— Още не съм решил. По-добре е да не знаеш.
Тя кимна. Сълзите бликнаха от очите й въпреки усилията.
— По дяволите! — изруга с пресипнал глас. — Каква ревла съм само!
— Не — рече той тихо. — Ти си невероятно хубава жена.
Амбър потрепери и отмести поглед встрани, към сияещия костюм.
— Ти! — извика. — Ако позволиш да му се случи нещо лошо, ще те измъкна отвътре и ще те напъхам в някой фризер!
— Да, госпожо! — отвърна леко развеселено Фантом и отдаде чест.
— Как ще разбера наред ли е всичко? Кой ще се свърже с мен?
— Оставям ти да го уредиш. Не си прибягвала до скритата си сила откакто напуснахме Бития. А това е единственият начин да държим връзка. Ще се наложи да ме потърсиш, и се надявам, че все някога ще ме намериш.
— Телепатично? Не и на подобно разстояние. — Гласът й потрепери и тя преглътна. Хусиах й бе отнел не само способността да убива, но и силата да се свързва с Джек. — Не мога… — понечи да обясни тя, но гласът й заглъхна.
Той видя съмнението в очите й.
— Тогава, скъпа, не ти остава друго, освен да вярваш в мен. И да знаеш, че каквото и да се случи, аз ще се върна при теб.
Тя кимна бавно.
Джек протегна ръце и я притисна към гърдите си, за да усети тя туптенето на сърцето му.
— И двамата трябва да вярваме — заговори. — Аз ще продължа тази война и накрая ще я спечеля. И тогава ще си върна при теб. Нищо не може да ме спре. Нищичко.
Да отвърнеш на огъня
На Доналд А. Уолхайм,
човека, който направи възможна научната
фантастика…
Пролог
Пепус, император на множество слънчеви системи, седеше в своя комуникационен център като паяк в средата на разпънатата си паяжина, а червеникавата му коса обрамчваше набразденото от грижи лице. Пръстите му помръдваха конвулсивно, докато следеше екраните, ала там така и не можеше да открие информацията, която търсеше.
Той нададе гневен вик и стовари юмрук върху пулта. Звукът отекна надалеч в коридорите и накара неговия министър да се втурне към центъра с развети поли. Когато нахлу в помещението, Пепус вдигна към него изкривеното си от безсилен гняв лице. Императорът не изглеждаше никак добре, което бе тревожно, когато ставаше въпрос за човек, седящ на Триадския трон и държащ в подчинение огромен брой светове. Въпреки че бе надарен с блестящ ум, напоследък Пепус бе започнал да прилича на малка звезда в периода, преди да избухне в свръхнова. Кой знае защо това сравнение се стори на Баадластър особено вдъхновяващо. На устните му затрептя усмивка.
— С какво мога да ви бъда полезен, ваше величество?
Пепус отмести креслото назад.
— Искам да го намериш.
Усмивката на Баадластър помръкна. Той заговори предпазливо.
— Ваше величество, според доклада командир Сторм е загинал в сражението на Колинада. И макар да изпитвам известни съмнения в абсолютната достоверност на дракското съобщение, смятам, че по същество информацията отговаря на истината.
— Свети Колин се е измъкнал оттам невредим, а най-добрият ни войник в боен костюм е бил унищожен? — изсумтя недоволно Пепус.
— Тогава попитайте Скиталеца какво се е случило. Като вярващ човек той едва ли ще ви излъже.
— Направих го. Колин потвърди донесението на драките. — Пепус повдигна рамене, сякаш да се пребори с тежестта на изплетеното от златни нишки наметало. — Джек е идеалист — продължи той. — Изгубих доверието му, когато се съюзих с Дракската лига. Приел го е като предателство. Той разбира толкова от дипломация, колкото ти от любов. Ако не можеш да го откриеш, намери момичето. Тя ще ни отведе при него.
— Зная, че курвата се е върнала на Малтен. Но тя няма идентификационен чип. Не можем да я проследим. Пък и Сторм сигурно се досеща, че ще я държим под око, и ще си намери друга.