Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Пепус спря на вратата на помещението. Хвърли поглед през рамо към своя министър.
— Думите ти само потвърждават колко съм прав в преценката си за теб. Амбър може да е много неща, но не е курва. Искам да ми намериш Джек Сторм.
— Добре, но какво предлагате да направя? Аз съм военен министър, не началник на Планетната полиция. — Баадластър знаеше, че един негов предшественик бе изгубил този пост тъкмо защото се бе изправил срещу Джек Сторм. Той разпери безпомощно ръце. — Пък и тази история с Аш-фарел поглъща цялото ми внимание.
Лицето на императора придоби презрително изражение.
— Опитай при Зелените ризи. Може да е решил да премине в нелегалност. — Пепус вдигна края на наметалото си и го преметна през сгънатата си ръка. — Джек твърди, че си спомня добре какъв е бил преди двайсет и пет години, но аз се съмнявам. Изчерпал е възможностите си тук и вероятно е отишъл другаде, за да търси отговори. — Баадластър само кимаше. — И, Вандовър. — Министърът побърза да вдигне глава.
— Ваше величество?
— Пусни слуха, че Сторм е пратен на разузнавателна мития. Ако се появи при Зелените ризи, те няма да му имат доверие.
— Да, ваше величество.
— Искам го мъртъв. Ако не успеем да го открием, може би те ще могат.
Баадластър се изправи.
— Ваше величество, изглежда в нашия космос действат две независими сили. Първата е Аш-фарел, които са достатъчно опасни, за да ни наложат съюза с драките, а втората — командир Джек Сторм. С цялото си уважение, бих искал да ви припомня, че няма да е далновидно да превръщаме командир Сторм в наш противник. Веднъж вече се опитахте да го премахнете. Този път той може да реши да отвърне на огъня.
Лицето на императора се изкриви от гняв. Но той не отговори, обърна се и излезе.
Баадластър чак сега осъзна, че бе сдържал дъха си. Наведе се и облегна длани на комуникационния пулт. Едва след като се съвзе, се изправи и бавно напусна помещението.
1.
Колин наведе глава и преви рамене. Влажният вятър рошеше оредяващата му коса, но не той го караше да забави крачка, докато пресичаше пространството пред своя дом. Още преди да вдигне очи, за да срещне погледите им, чу характерното потракване на дракските челюсти, докато насекомите се скупчваха пред собствената му врата, очакваха го настръхнали, сякаш той бе врагът и чужденецът тук, а не те. Бяха трима, точно колкото и неговите телохранители, преди да ги заместят, и когато спря пред тях, дървеният кръст на гърдите му се люшна. Той го задържа с ръка, усещайки как фасетните очи на насекомите го оглеждат внимателно. Израженията им бяха скрити зад непроницаемите хитинови маски.
Проповедникът преглътна с горчивина, припомняйки си за пореден път, че сега драките не бяха врагове, а наложени с волята на императора съюзници. Но той не им вярваше, както не вярваше и в думите на някогашния си приятел, император Пепус.
— Представете се — излая най-високият от тримата драки. На гърлото му бе поставен имплантант.
Колин въздъхна.
— Колин от Синьото колело — произнесе, недоволен от гласа си. Глас на стар човек. Слаб. Изгубил надежда. Стисна неволно юмруци. Нима бе предал всичко, в което някога бе вярвал, само за да запази жалкото си съществуване?
Дракът протегна напред ръце, чиито пръсти завършваха с издължени и закривени нокти, и се извиси над него.
— Минавай — изрече дрезгаво той.
Скиталецът вирна брадичка и пристъпи между двамата, които тъкмо се отдръпваха настрани. Чу развълнуваното потракване на челюсти и осъзна, че и те като него избягваха боязливо какъвто и да било допир. Зад вратата вече го очакваше Джонатан, който побърза да го хване под ръка. Ала кой знае защо Колин не можеше да се успокои толкова бързо.
— Пусни ме — тросна се той.
— Ваше светейшество…
Колин спря рязко и се подпря на стената. Вратата зад гърба му се затръшна.
— Извинявай, Джонатан. Не заслужаваш подобно отношение.
Едрият мъж кимна бавно. Колин неволно потрепери и притисна ръце към тялото си.
— Студено е тук. Усеща се, че наближава зимата — сигурно скоро ще завали.
— Наредих да затоплят апартамента ви. Да ви поднесат ли чай?
Идеята му се стори добра.
— Сам ще си взема. Трябва да напиша една възхвала. Кажи на Маргарет да не ми прехвърля нито един телефонен разговор тази вечер. — Джонатан се поклони и се отдалечи към кухнята.