Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Подът на совалката се разтресе, докато седемте Рицари се качваха на борда. Джек ги провери по списък.
— Арон.
— Сър! — Гласът издаваше напрежението на младия войн.
— Гарнер. Как е раната?
— Заздравяла, сър.
— Тинсдейл.
— Сър.
— Поисках опитни войници.
— Бил съм наемник, сър. Един от малкото, които не убихте, когато превзехте крепостта на генерал Гилгенбуш преди няколко години.
Джек го погледна изненадано. В онези дни двамата с Амбър все още действаха срещу системата.
— Недоволство ли долавям, кадет?
— Не, сър. Мразя драките също като вас.
Джек реши, че сега не е време за подозрения. Щом Ласадей го бе избрал, значи ставаше.
— Мосад.
— Сър.
Джек го помнеше от Бития. До него седеше строен Рицар с тъмносиня броня. Той го посочи.
— Представете се, кадет.
— Скайлер, сър — гласът бе малко приглушен.
— Опит?
— Ласадей ме прати, сър.
Джек неволно се засмя.
— Добре, това стига.
Още двама Рицари седяха от другата страна на совалката.
— Родригес, сър.
— И Патма.
Джек кимна на Колин.
— Това е нашата щастлива седморка.
— Да се надяваме — отвърна с усмивка проповедникът.
„Забрави и мен като бонус“ — отбеляза Фантом.
Джек си пое дъх.
— Предстои да отвлечем корсар — заговори той. — Ще използваме претекста, че извеждаме двайсет и четиримата дракски войни, които ни пратиха за обмяна на опит. Това ще ни позволи да преминем през охраната. Искам всички да запазите самообладание. Колин не е въоръжен. Ако стане нещо, защитавайте го на всяка цена. И без излишно геройство. Разбрано?
Рицарите закимаха един след друг. Джек си сложи шлема. После се настани до пулта за управление.
Часовоят от Планетната полиция се втренчи продължително в Джек. Зад гърба му се виждаха бойните крайцери и корсари. Джек едва се сдържаше да не го изблъска.
— Казаха ми, че карантината е била отменена.
— Така е, сър — отвърна малко объркано часовоят. — Но нали разбирате, командир Сторм, че трябва да бъдем внимателни.
— Разбирам, че ни задържате всъщност. Затворили сте всички подстъпи към космодрума, но колкото по-дълго държите тези драки тук, толкова по-голяма е възможността някой да ги види. А мисля, че точно това се опитваме да избегнем.
— Абсолютно правилно, командир Сторм. И без това само неприятности с онзи милосец. Е, добре, ще ви пусна. Хангар 41.
Джек се облегна назад в креслото и подкара бавно совалката над земята. Изчака да се отдалечат и тогава проговори.
— Така. Хангар 41 е в отдалечената част на космодрума.
Колин разглеждаше разпечатките, които Джонатан му бе дал преди заминаването. Джек също им хвърли един поглед.
— Откъде, по дяволите, ги е взел?
Преподобният вдигна глава.
— Боя се, че дяволът има нещо общо. Нямам представа откъде ги е взел, но по-важното е, че се справя. — Колин чукна с пръст върху скицата. — Има един корсар, който в момента подготвят и зареждат, в Хангар 17. Той е най-добрият от петте, споменати тук. Очаква се да отлети утре по обяд.
— Значи екипажът все още е навън и се наслаждава на удоволствията, които може да предложи Малтен през нощта. Чудесно. — Джек се ориентира по картата и се отправи към Хангар 17.
Докато се приближаваха към металната люлка, на която бе положен стройният, издължен корпус на кораба, пътят им бе пресечен от тъмен, космат субект. Джек удари спирачките и Колин полетя към предното стъкло. Шлемът му се изтърколи на асфалта и той се наведе да го прибере.
— Джек, мой командире. Аз мислел ти никога няма успее навреме пристигне за вечеря — изхили им се К’рок над таблото. Към него се насочваха тичешком неколцина полицаи с извадени оръжия.
— По дяволите! — изруга Джек. — Трябва да изчезваме. Преследват К’рок, но това не значи, че няма да спрат и нас. Гарнер и останалите, слизаме!
Милосецът се ококори.
— Какво означава това?
Джек се обърна към своя стар приятел и враг.
— Едва ли ще ти е от полза да знаеш. Веднъж на Лазертаун си говорихме по този повод. И аз като теб храня някои съмнения.
К’рок кимна.
— Напускаш ли?