Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— Прилича на чанта.
— Да — рече Джек, — от онези, полимерните, които издържат дълго.
Колин я завъртя в ръце и погледна към Джек.
— Да я отворя ли?
— И това, което е вътре, да се разпадне при допира с въздуха?
— Може би. А може би не. — Скиталецът погледна към озареното от пламъци небе на хоризонта. — Кой знае, може никога да не се измъкнем оттук.
— Джек — заговори Амбър, — правете каквото ще правите, но побързайте, защото засичам сигнал на радара.
— Идентификация?
— Още няма. Но тук сме съвсем на открито.
Фантом се раздвижи отново. Твърде бързо, за да бъдат проследени движенията му, той разрови мумифицираното тяло и вдигна останките на ръце.
— Господарю, да изчезваме.
— Не можеш да го вземеш с теб!
— Долавям песента му, господарю. Било е предначертано да дойда тук, да го открия и да го отнеса… у дома. Джек… — протегна умоляващо ръце Фантом.
Мумията сякаш се бе сгушила в люлката на флексобрънките. Джек почувства какво ще стане и се хвърли напред, но закъсня. Тялото започна да се разпада, да се превръща в прах и се посипа между разтворените пръсти на Фантом, който зарида като малко дете.
Не след дълго от огромното тяло бе останала само купчинка пепел, която вятърът разнесе. Фантом продължи да стои с протегнати към Джек ръце.
— Съжалявам, Фантом. Сигурно е заради въздуха…
— Джек! — извика Амбър. Фантом обърна ръце надолу, за да изпразни и дланите си.
— Камерите на костюма са запечатали образа — каза му меко Джек. — Ако не друго, имаме поне картина.
— Да — въздъхна Фантом. — Но Амбър е права. Засекли са ни. Трябва да се махаме.
Джек едва сега забеляза дълбокия, нарастващ тътен, който го накара да настръхне. Напомняше му за звука, събудил го на Кларон, малко преди планетата да бъде изпепелена. Беше шум от двигателите на вражески десантен кораб.
— По дяволите — изруга и сграбчи Колин за ръката. — Напускаме района!
— Крайно време беше — процеди Амбър и изтича пред тях.
Фантом се приближи към Джек.
— Господарю, улавям три сигнала. Два на дракски „нокти“ и трети, на по-голям кораб.
Беше трудно да се придвижват бързо заради насечения терен. Джек не пускаше ръката на Колин, старият проповедник се препъваше зад тях. Въпреки че едва си поемаше дъх, Скиталецът не изпускаше от прегръдките си чантата.
Небето над тях се разтвори, сякаш за да освободи място на приближаващите се кораби. Колин се олюля и забави ход.
— Не спирай!
— Още колко ни остава?
— Не е малко. — Джек огледа хълмовете и махна на Фантом. — Кой от тях ще ни застигне пръв?
— Третият кораб, ако продължават с тази скорост.
— Дано, защото тогава може и да се спасим. — Той вдигна ръка тъкмо когато Аш-фарел профуча над тях, а следващият го съвсем отблизо „нокът“ изригна в пламъци.
— Откъде знаеше? — попита задъхано Амбър.
— Не знаех — отвърна Джек. — Но може да съм сбъркал и да не доживеем края на приказката.
32.
Побутна Колин по рамото и сграбчи Амбър за ръката.
— Бягайте! Трябва час по-скоро да се скрием под земята!
— Какво има?
Джек си свали шлема и го окачи на колана.
— Тази моя дебела глава — Амбър е права да ми се подиграва понякога. Не ме бива в изтънчените игри. Ние просто сме част от клопката.
В небето отново отекна гръм, но не миришеше на дъжд. По-скоро щеше да замирише на битка. Следвани от Фантом, те забързаха към изхода на долината.
— Не разбирам — оплака се Колин, хриптейки мъчително.
Джек поклати глава.
— Чудех се защо драките са ви приковали под непрестанен огън вместо направо да ви прогонят оттук. В края на краищата тази планета е под карантина — малцина знаят за присъствието ви. — Той улови Колин за ръката. — Всъщност са чакали да видят кой ще се появи.
— Искали са теб.
Джек се усмихна мрачно.
— Не… вероятно дори са разочаровани, че пристигнах толкова безшумно. Надявали са се да дойда начело на голяма сила, като се има предвид какъв пост заемам. — Стигнаха билото на хълма и спряха да си поемат дъх. — Искали са да се разрази страхотна битка. Да предизвикаме нечие внимание.