Портретът на един шпионин
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1192-9
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Портретът на един шпионин». Краткое содержание книги:
- Загубата ти ще бъде временна.
- Колко временна?
- ЦРУ поема всички разноски по операцията.
- Това е нещо, което не се чува всеки ден в художествена галерия.
- По един или друг начин, Д жулиан, ти ще си получиш възнаграждението.
- Ама разбира се! - каза Ишърууд с престорена увереност. - Това ми напомня за случая, когато моята Пенелъпи ме уверяваше, че съпругът й щял да се прибере След час. А аз вече съм прекалено стар, за да прескачам градински огради.
- Още ли се срещате?
- С Пенелъпи? Не, заряза ме - каза Ишърууд и поклати глава. - Рано или късно всички ме оставят. Освен теб, хлапе. И проклетата кашлица. Вече започвам и нея да приемам като стар приятел.
- Ходи ли на лекар?
- Все не успявам да си запиша час. Националната здравна служба работи напоследък толкова зле, че вече се замислям дали да не се присъединя към „Християнска наука“*.
- Мислех, че си хипохондрик.
- И то от най-отдадените. - Ишърууд разчопли с нокът хартията в горния десен ъгъл на платното.
- Всяка частица боя, която падне, ще трябва да върна обратно.
- Съжалявам - каза Джулиан и бързо пъхна ръка в джоба на палтото си. - Всъщност това вече има прецедент. Преди две или три години „Кристис“ продадоха творба, която се приписваше на школата на Тициан, за нищож-ната сума от осем хиляди лири. Впоследствие се оказа, че картината не е дело на школата на Тициан, а на самия Тициан. Както можеш да си представиш, бившите собственици не бяха твърде щастливи. Обвиниха „Кристис“ в професионална небрежност. Наеха адвокати. В пресата излязоха сума унищожителни материали. Грозна история.
- Може би трябва да дадем на „Кристис“ възможност да изкупят грешката си.
- Сигурно ще се зарадват. Има обаче един малък проблем.
- Само един ли?
- Вече изпуснахме разпродажбата на стари майстори.
- Така е - призна Габриел. - Но забравяш за специалния търг за произведения на Венецианската школа, планиран за първата седмица на февруари. Една току-що открита картина на Тициан може да внесе необходимото оживление.
- Палавник! Ах, какъв си палавник!
- Признавам се за виновен.
- Предвид миналите ми взаимоотношения с определени нечисти елементи, участващи в тази операция, сигурно би било добре да не разкриваме връзката между галерията и крайната продажба. Това означава, че ще се наложи да прибегнем до услугите на друг търговец на картини. Предвид обстоятелствата ще ни е необходим някой алчен мошеник от най-висша класа.
' - Знам кого имаш предвид - каза Габриел. - Но сигурен ли си, че ще се справи?
- Идеално - увери го Ишърууд. - А сега ни трябва само една картина на Тициан, която изглежда автентична.
- Мисля, че мога да го уредя.
- Къде възнамеряваш да работиш?
Габриел огледа помещението и каза:
- Мисля, че тук ще е подходящо.
- Необходимо ли ти е нещо друго?
Габриел му подаде списък. Ишърууд си сложи очилата за четене и смръщи вежди.
- Един топ италиански лен; професионална ютия; чифт увеличителни очила; един литър ацетон; литър ме-тилпрокситол; литър минерален спирт; дузина четки със самуров косъм номер 7 на „Уинсър и Нютън“; две хало-генни лампи със стативи; диск с операта „Бохеми“ на Джакомо Пучини... - Той изгледа Габриел над очилата. - Имаш ли представа колко ще ми струва всичко това?
Габриел сякаш не го чу. Той стоеше пред платното и подпрял с една ръка брадичката си и навел глава настрани, замислено го гледаше.
Според Габриел изкуството на реставрацията бе донякъде като правенето на любов. Беше най-добре да се извършва бавно и с внимание към детайла, като от време на време се правеха почивки за възстановяване на силите. В определени случаи обаче, когато майсторът познаваше обекта си както трябва, реставрацията можеше да бъде извършена изключително бързо, а резултатът да е същият.
От следващите десет дни впоследствие Габриел щеше да помни много малко. За него целият този безсънен период беше хаос от лен, разтворител и бои, озвучен от музиката на Пучини и осветен от ярката бяла светлина на работните халогенни лампи. Първоначалните му опасения за състоянието на платното за щастие се оказаха преувеличени. Нещо повече, щом отстрани пожълтелия лак, той установи, че творбата на Тициан до голяма степен е останала непокътната, с изключение на няколко оголени петна по тялото на Дева Мария и четири протрити ивици на местата, където платното е било притиснато в старата подрамка. Тъй като вече бе реставрирал няколко творби на Тициан в миналото, сега Габриел успя да възстанови картината за почти толкова време, колкото вероятно е било нужно на самия майстор да я нарисува. Неговата палитра беше палитрата на Тициан, мазките му повтаряха мазките на майстора. Единствената разлика бе, че Тициан несъмнено е работел с екип от талантливи чираци и калфи, докато Габриел не разполагаше с друг асистент, освен Джулиан Ишърууд. Което означаваше, че на практика работи напълно сам.