Портретът на един шпионин
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1192-9
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Портретът на един шпионин». Краткое содержание книги:
На Ишърууд му се искаше да забрави последната есен. Беше продал само една незначителна религиозна картина на незначителен колекционер от Хюстън, придобивайки единствено хронична суха кашлица, която можеше да опразни кое да е помещение по-бързо от бомбена заплаха. На Мейсънс Ярд се носеше слух, че той е в разгара на поредната криза на възрастта - седма или осма, в зависимост дали се броеше Синият период, когато беше изоставен от девойката, която правеше кафе в ,Доста“ на „Пикадили“. Сърдечният директор на отдел,"Стари майстори“ в аукционна къща „Бонамс“ - Джеръми Краб, подхвърли, че едно парти изненада вероятно би повдигнало духа на Джулиан. Според Оливър Димбълби, позакръгления конкурент на Ишърууд от Бъри Стрийт, тази идея беше най-глупавото нещо, което бе чувал през изминалата година. „Здравето на Джули в момента е толкора крехко - обоснова се Оливър, - че едно парти изненада би могло и да го убие.“ Той предложи вместо това да изпратят на Ишърууд някоя надарена проститутка, но това бе решение, което Оливър прилагаше за абсолютно всеки проблем, бил той личен или професионален.
Следобеда, когато Габриел пристигна в Лондон, Джулиан Ишърууд затвори галерията по-рано и тъй като нямаше по-добра идея, се отправи през проливния дъжд към Дюк Стрийт, за да изпие едно питие в „Грийнс“. В компанията на Роди Хъчинсън, който по всеобщо мнение бе най-безскрупулният търговец на картини в целия Сейнт Джеймс, Ишърууд бързо пресуши цяла бутилка бургундско вино, а след това обърна и чаша бренди за свое здраве. Малко след шест той излезе с олюляване на улицата, за да си хване такси, но точно когато видя едно приближаващо, го обхвана толкова тежък пристъп на кашлица, че не успя да вдигне ръка.
- Гадна работа! - процеди Джулиан, когато таксито го подмина, опръсквайки с вода панталоните му. - Гадна, гадна, гадна работа!
Гневният му изблик предизвика нов пристъп. Когато кашлицата най-после премина, той забеляза, че на тухления зид на прохода към Мейсънс Ярд се бе опрял някакъв мъж. Носеше шлифер „Барбур“ и ниско нахлупен каскет. Беше скръстил небрежно крака, а очите му шареха нагоре-надолу по улицата. За миг те се спряха върху Ишърууд и го изгледаха с някаква смесица от смайване и съжаление. После, без да продума, той се обърна, мина през прохода и закрачи по паветата на стария вътрешен двор. Против-но на здравия разум, Джулиан тръгна след него, кашляйки като пациент с туберкулоза на път към санаториума.
- Нека обобщим - каза Ишърууд. - Най-напред покриваш моя Тициан с туткал от заешка кожа и хартия. После го зарязваш в хранилището ми и изчезваш незнайно къде. А сега се появяваш изневиделица, както обикновено в... неугледен вид, и заявяваш, че имаш нужда от споменатия Тициан за някакъв свой страничен проект. Пропуснах ли нещо?
- За да се осъществи замисълът ми, Джулиан, ще се наложи ти да заблуждаваш художествените среди и да се държиш по начин, който някои от твоите колеги биха определили като неетичен.
- Тоест искаш да си я карам постарому, хлапе - сви рамене Ишърууд. - Но какво ще спечеля аз от това?
- Ако планът ми сработи, повече няма да има атентати като този в Ковънт Гардън.
- Докато не се появи следващият смахнат джихадист. Тогава пак ще се върнем в изходна позиция, нали? Не съм експерт в тази област, но ми се струва, че играта, наречена „тероризъм“, е много подобна на търговията с картини. И в нея има върхове и спадове, успехи и провали, но винаги успява да просъществува.
В горната изложбена зала на галерия „Ишърууд Файн Артс“ лампите излъчваха мека светлина, подобно на молитвени свещи. Дъждът трополеше по таванския прозорец, а от прогизналото палто, което Ишърууд още не бе съблякъл, се стичаше вода. Той изгледа неодобрително получилата се на паркета локва, а след това вдигна поглед към обезобразената картина на покрития със зелено сукно статив.
- Имаш ли представа колко струва това тук?
- При честен търг, поне десет милиона. Но при аук-циона, който аз съм замислил...
- Палавник! - възкликна Ишърууд. - Ама че си палавник!
- Споменавал ли си за нея пред някого, Джулиан?
- За тази картина... -Ишърууд поклати глава. - ...нито дума пред никого.
- Сигурен ли си, че езикът ти не се е развързал дори за миг на бара в „Грийнс“? Или пък докато си бил сред завивките с онази възмутително млада жена от „Тейт“?
- Името й е Пенелъпи - уточни Ишърууд.
- Тя знае ли за картината, Джулиан?
- Разбира се, че не. Знам как да се държа, когато направя голям удар, хлапе. За такива неща човек не бива да се хвали. Трябва да си държи устата затворена, докато настъпи големият миг. Чак тогава може да надуе фанфарите, за да научи целият свят за успеха му. И за тази своя съобразителност човек обикновено бива възнаграден. Според твоя сценарий обаче аз ще понеса загуба. За благото на Божиите чада, разбира се.