Никога не ме оставяй

— Да — отвърнах. — Помня. Но защо си се заловил с това?

— Ето какво си мисля — започна бавно Томи. — Да допуснем, че „ветераните“ са прави в предположенията си. Да допуснем, че възпитаниците на Хейлшам наистина се радват на подобна привилегия. Да си представим, че двама души заявяват, че се обичат и молят да им се отпусне повече време да бъдат заедно. Тогава, нали разбираш, Кат, трябва да има някакъв начин да се прецени дали двамата говорят истината, или не. Защото някои биха могли да заявят, че се обичат чисто и просто за да отложат времето за донорство. Виждаш ли колко е трудно да се разбере? Може пък двойката наистина да си мисли, че това помежду им е любов, а то да е всъщност само секс и нищо повече. Или просто увлечение. Разбираш ли за какво говоря, Кат? Наистина е много трудно да се отсъди правилно и грешките вероятно не могат напълно да се изключат. Но главното е: който и да е онзи, който решава, дали Мадам, или някой друг, трябва да се опре на нещо.

Бавно кимнах с глава.

— Ето защо са им били нужни нашите работи…

— Може би. Мадам разполага с Галерията, където има какво ли не, сътворено от възпитаниците още от ранното им детство. Нека си представим следното: двамата души отиват и започват да говорят за любовта си. Тогава съдниците могат да отворят техните работи от години назад. Намират ги и гледат: подхождат ли си тези двамата? Съответстват ли си? И не забравяй, Кат, че онова, с което разполагат, издава нашата душевност. Така може да се прецени дали те наистина са любовна двойка, или това между тях е просто увлечение.

Отново закрачих бавно по пътеката, без да виждам къде стъпвам. Томи тръгна до мен в очакване на отговора ми.

— Не знам — казах най-после аз. — Разбира се, думите ти обясняват онова, което госпожица Емили е отговорила на Рой. Вероятно обясняват и факта защо настойниците ни през цялото време са смятали рисуването и тем подобни неща за толкова важни за нас.

— Точно така. И ето защо… — Томи въздъхна и продължи сякаш пряко сили. — Ето защо госпожица Люси е трябвало да признае, че не е била права, когато ми е казала, че това няма кой знае какво значение. Тогава й е дожаляло за мен. Но дълбоко в душата си е знаела, че всъщност има значение. Предимството на възпитаниците на Хейлшам се състои в това, че те имат ето този специален шанс. Но ако в Галерията на Мадам няма нищо твое, може да се каже, че си запратил шанса си по дяволите.

Едва след тези му думи на мен ми стана ясно накъде бие и ме побиха тръпки. Спрях и се обърнах към него, но преди да успея да отворя уста, Томи се усмихна.

— Ако това наистина е така, значи съм профукал шанса си.

— Томи, имало ли е поне един случай, при който някоя от твоите работи да е отишла в Галерията? Помисли си, може би много отдавна, когато си бил още дете?

Но той поклати глава преди още да съм довършила въпроса си:

— Нали знаеш? Що се отнася до творчеството, винаги съм бил кръгла нула. Пък и онзи разговор с госпожица Люси. Знам, че ми е мислила доброто. Станало й е мъчно и е искала да ми помогне. Но ако теорията ми е вярна…