Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
По тялото на Джейк пробягнаха тръпки. Претъркули се от нея, изруга приглушено, изпъна се по гръб и впери поглед през таванския прозорец в нощното небе отвън. Тя изобщо не го разбираше.
— Защо искаш да ме нараниш?
Той се пресегна и докосна ръката й.
— Ако бях по-добър човек… но аз не съм. – Извърна се към нея и плъзна нежно пръсти по извивката на рамото й. – Добре, малката ми — прошепна. – Повече никакви игри и преструвки. Да го направим както трябва.
Устата му намери нейната с мека, нежна целувка, която разтопи студа в душата й. Не приличаше на целувките им пред камерата. Носовете им се чукнаха. Той отвори уста и засмука нейните устни бавно и сладко. Езикът му проникна през бариерата на зъбите и тя го докосна със своя език. Беше влажен, грапав и съвършен. Фльор обви ръце около раменете му и го придърпа към себе си, за да чуе туптенето на сърцето му до гръдта й.
Най-после той се отдръпна. Пръстите му се заиграха с косата й, а очите му я изпиваха нежно.
— Нямам цветя – отрони той, – но ще те докосвам с нещо друго.
Сведе глава и улови зърното й между устните си. То набъбна под езика му и тя простена, когато по тялото й се разляха вълни на удоволствие.
Като ленив каубой, разполагащ с цялото време на света, Джейк обхождаше тялото й с ръце. Целуваше корема й, докато милваше бедрата й, разпалвайки пламъци във всичките й тайни кътчета. Сетне вдигна коленете й и гальовно ги раздалечи.
Лунната светлина струеше през таванския прозорец, чертаейки сребристи сенки по гърба му. Пръстите му си играеха с копринената паяжина от къдрави косъмчета. После той нежно ги разтвори.
— Цветни венчелистчета – прошепна. – Открих ги.
После се наведе и я покри с меката си кадифена уста.
Усещането бе божествено непознато. Фльор извика името му, но не знаеше дали мислено, или на глас. Вихрени спирали на удоволствие се изстреляха в нея, разпръсквайки искрящи огнени кълба, които блестяха все по-ярко и жарко, готови всеки миг да избухнат.
— Не…
Сподавеният й вик го накара да вдигне глава, ала тя не знаеше как да му каже, че не желае да лети сама. Той се усмихна и плъзна тяло до нейното.
— Отказваш ли се? – промърмори с чувствен, насмешлив и абсолютно неустоим глас.
Тя почувства очертанията на могъщия, набъбнал член, притиснат до бедрото й, и пъхна ръка под ластика на слиповете. Беше гладък и твърд като изваян от мрамор и той издаде тихо стенание, когато пръстите й се стегнаха около него.
— Какво става, каубой? – прошепна Фльор. – Не издържаш ли?
Дишането му стана накъсано.
— Не ми… действа… изобщо.
Тя се засмя и се надигна, за да го види по-добре. Косата и бръсна гърдите му. Фльор смъкна слиповете му и го докосна, нетърпелива да провери реакцията му. Тук… тук… тук отново. Погали го с върха на пръста си, после с възглавничката на палеца, с кичур коса. Накрая го докосна с върнаха на езика си.
Викът му бе дрезгав и дълбок.
Тя го ближеше като котка, от дълбините й бликна необятна изгаряща радост, когато усети властта си над този мъж. Пръстите му се впиха в раменете й и той я придърпа към гърдите си.
— Отказвам се – изхъхри Джейк и захапа долната й устна.
— Пораженец – промърмори тя.
Пръстите му се протегнаха към гърдите й и стиснаха зърното.
— Май е време да ти напомня кой е господарят.
— Късмет.
Фльор докосна кривия му зъб с върха на езика си.
— Явно дамата не е от схватливите ученици. – Джейк отново я покри с тяло. – Разтвори се, малката. Сега ще познаеш своя господар.
И тя се разтвори с радост, изгаряща да го приеме. Да го обича. Засмя се срещу искрящите му сини очи, забулени от желание.
Джейк чу сладкия женски стон, извиращ от глъбините на гърлото й, който обгори краищата на душата му. Взрян в очите й, той я умоляваше безмълвно да не му се отдава докрай, ала тя му се усмихваше с цялата си любов и нежност. Безкрайното обожание, озарило лицето й, сякаш го разкъса на две. Със силен тласък проникна в нея. Не очакваше, че ще е толкова тясна. Не очакваше…
Тя нададе тих вик.
— Най-после – прошепна…
Това можеше да означава всичко, но Джейк усети как стомахът му се свлече в петите.
— Цветенце… мили Боже…
Понечи да излезе, но тя заби пръсти в задника му.
— Не! – извика. – Ако го направиш, никога няма да ти го простя.
Джейк искаше да отметне глава и да излее в яростен рев целия гняв заради глупостта си. Въпреки лъжите на Белинда и фалшивите хвалби на Фльор, той трябваше да знае, че тя е девствена. Трябваше да я изплаши до смърт, за да побегне, накъдето й видят очите от тук, както възнамеряваше. Но не, покварата на невинни девици бе негова специалност, а той беше такъв проклет егоист.