Бляскаво момиче

Момичето грабна чантата си. Изтича от къщата в гаража. Жалко, че той не бе оставил телефонния си номер, за да му позвъни и да му каже, че тръгва към него.

През целия път до Мороу Бей се опитваше да си представи какво се е случило. Как й се искаше да вярва, че Джейк най-после е осъзнал, че тя не му е безразлична, и с всеки изминат километър надеждите й нарастваха. Може би петъчните събития го бяха накарали да се осъзнае и да престане да гледа на нея като на по-малка сестра.

Минаваше единайсет, когато мина през Мороу Бей и откри на картата отбелязаната отбивка за дома му. Шосето беше пусто и Фльор шофира почти десетина минути, преди да види пощенската кутия, която бе следващата отметка върху картата. Покритият с чакъл път, извиващ се нагоре по хълма, бе стръмен и тесен, с високи борове и гъсти шубраци от двете страни. Накрая видя светлините.

Къщата от стъкло и бетон сякаш бе изникнала от голия склон на хълма. Слабо осветена алея за коли се извиваше към нея. Тя паркира и слезе от колата. Въздухът миришеше на сол и дъжд, а вятърът подхвана косата й.

Той навярно бе чул шума от двигателя, защото предната врата се отвори тъкмо когато Фльор посегна към звънеца. Светлината, падаща зад гърба му, освети високото му стройно тяло.

— Цветенце?

— Здравей, Джейк.

Фльор чакаше Джейк да я покани да влезе, но той стоеше на прага и се мръщеше насреща й. Беше с джинси и облечен наопаки черен пуловер, с отрязани до лактите ръкави. Изглеждаше изтощен. Лицето му бе изпито и небръснато, а скулите се очертаваха повече от обичайното. Ала тя долови в лицето му нещо друго, освен умора, нещо, което й напомни за първия ден на снимачната площадка, когато го гледаше как удря Лин. Видът ме беше груб и заплашителен.

— Може ли да ползвам банята? – попита тя нервно.

За миг й се стори, че той няма да я пусне в дома си. Накрая сви уморено рамене и отстъпи настрани.

— Никога не споря със съдбата.

— Какво?

— Нищо, влизай.

Фльор никога не бе виждала подобен интериор. Големи бетонни ъгли разделяха вътрешността на отделни помещения, а наклонени плоскости заменяха стълбите. Стъклените стени и откритите пространства размиваха границите между дома и външния свят. Дори цветовете бяха като тези отвъд стените: оловни като океана, бели и сиви като скалите и камъните.

— Много е красиво, Джейк.

— Банята е там долу, под онази рампа.

Тя го погледна нервно. Нещо никак не беше наред. Докато вървеше в указаната посока, Фльор зърна кабинет, чиито стени бяха опасани от лавици с книги и голяма стара дървена маса с пишеща машина. Подът бе осеян със смачкани на топки листове. Няколко се бяха изтъркаляли до рафтове.

Девойката затвори вратата зад гърба си и се огледа. Огромната баня приличаше на пещера, облицована с черни и бронзови плочки. Широка вана бе вкопана в пода до стъклената стена, надвиснала над края на стръмна скала. Всичко в помещението беше твърде голямо: ваната, душ кабината, изрязана в стената, дори двойната мивка.