Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Джейк почувства как безкрайните й великолепни крака се обвиват около кръста му, увличайки го все по-надълбоко, макар че навярно я болеше. Нямаше сили да я нарани още повече, като се отдръпне. Призова цялата си воля и замря в нея, давайки й възможност да привикне с големината му.
— Прости ми, цветенце. Не знаех.
Тя размърда бедра, опитвайки се да го привлече по-навътре.
Той помилва косата й, нежно поигра с устните й.
— Отдъхни минутка, не бързай – прошепна.
— Аз съм добре
Той се питаше как може да остава толкова твърд и възбуден в нея. Джейк Коранда, кралят на мерзавците. Все още твърд като копие. Пронизал с него детето с големите очи.
Зарови глава във врата й, преплете пръсти в косата й и започна да се движи внимателно в нея. Тя потрепери. Пръстите й се впиха в рамене му.
Той спря.
— Боли ли?
— Не – пророни тя задъхано. – Моля те…
Той се отдръпна, за да види лицето й. Клепачите й бяха стиснати, устните разтворени, но не от болка, а от страст. Джейк повдигна бедра и нахлу по-дълбоко в нея. Веднъж… втори път… Наблюдаваше я как се топи от удоволствие под него.
После я успокояваше, докато тя се разтърсваше от сладостните вълни на оргазма. Най-после очите й се отвориха. Погледът й бе мътен, но постепенно се проясни. Тя промърмори нещо, което той не разбра, сетне му се усмихна.
— Прекрасно – прошепна.
Джейк не можа да сдържи усмивката си.
— Радвам се, че си доволна.
— Не съм си представяла, че ще бъде толкова… толкова…
— Скучно?
Тя се засмя.
— Уморително? – продължи да подсказва Джейк.
— Не точно тези думи търся.
— Какво ще кажеш за…
— Изумително – предложи тя. – Вълшебно.
— Цветенце?
— Да?
— Не зная дали си забелязала, но ние още не сме свършили.
— Ние не сме… – Очите й внезапно се разшириха. – О.
Той видя как блаженството върху лицето й бе изместено от смущение.
— Аз… извинявай – заекна момичето. – Не исках да бъда такава недосетлива свиня или нещо подобно. Не знаех… искам да кажа…
Гласът й заглъхна нещастно.
Той подръпна с устни крайчеца на ухото й.
— Сега можеш да подремнеш малко, ако искаш – прошепна. – Почети книга или нещо от този род. Аз ще се опитам да не те притеснявам.
Отново започна да се движи в нея. Усети как тялото й се отпусна, а сетне отново започна да се напряга. Пръстите й се вкопчиха в гърба му. Тя беше толкова мека и податлива, толкова сладка…
— О! – прошепна Фльор, – сега ще се случи пак, нали?
— Можеш да се обзаложиш.
Миг по-късно двамата полетяха отвъд безкрая на света.
— Няма да ме убедиш, че се гневя напразно.
— О, я стига, Калибър!
* * *
Фльор се събуди малко след два сутринта и откри, че е сама в леглото. Нахлузи набързо бикините си и черния пуловер на Джейк с отрязаните ръкави, сетне се отправи към кухнята, където го завари да се наслаждава лакомо на голяма купа, накамарена догоре със сладолед. Започна да й крещи още щом я съзря и оттогава не бяха спрели да се дърлят.
— Трябваше да ми кажеш, преди да го направим.
Той пусна чинията в умивалника и завъртя крана.
— Да го направим? Притежаваш истинска дарба за себеизразяване. Когато пораснеш, трябва да станеш писател. И кога ще стане това? Когато станеш на петдесет?
— Не ми се прави на голяма умница и не ми пробутвай остроумията си. Не беше редно, цветенце, да не ми кажеш, че си… новобранка.
Тя му се усмихна сладко.
— Боиш се, че на сутринта няма да те уважавам?
Тя ставаше все по-добра в словесната размяна на саркастични остроумия, но искаше той да престане да спори и да я целуне. Започна да отваря напосоки чекмеджетата, търсейки някакъв ластик.
— По дяволите, цветенце! Нямаше да бъда толкова груб!
— Груб ли беше? Сигурно се шегуваш. Можех да те поема със затворени очи.
Откри един ластик и върза косата си на опашка високо на тила. После отиде в дневната и взе няколкото дебели квадратни свещи, които бе видяла на масата.
Той я следваше по петите, като че ли беше немирно хлапе, което трябва постоянно да се надзирава.
— Какво правиш?
— Смятам да си взема вана.
— Почти три сутринта е.
— И какво от това? Цялата смърдя.
За пръв път, откакто тя влезе в кухнята, той се отпусна.
— Нима? И защо?
Той почти успя да изобрази прочутата си крива усмивка, а на нея й се прииска едновременно да го цапардоса и целуне.
— Ти си експертът. Ти ми кажи.
Пуловерът му не покриваше изцяло бикините и тя завъртя дупе, докато минаваше покрай него.