Бляскаво момиче

— Току-що го осъзнах. – Тя прокара пръсти по дръжката на чантата си. – Сигурно някой е решил да се пошегува. Не много удачно.

Той рязко пресуши чашата. Погледът му пробяга по късата плетена рокля, задържа се върху гърдите й, сетне се плъзна по краката. Джейк никога не я бе гледал така, сякаш най-после бе разбрал, че тя е жена. Тя усети лека промяна в съотношението на силите между тях и смущението й започна да се стопява.

— Какво не беше наред в петък? – попита той. – Срещал съм актриси, които не обичат да се събличат пред камерата, но никога не съм виждал нещо подобно на това, което стана с теб.

— Много непрофесионално, нали?

— Да кажем само, че завинаги провали шансовете си за кариера като стриптийзьорка. – Той се приближи до бара от дърво и камък и напълни отново чашата с уиски. – Разкажи ми по-подробно.

Фльор седна на дивана, издаден от стената, и подви крака под себе си. Малката плетена рокля се вдигна по-нагоре по бедрата й. Това не убягна от погледа му. Тя видя как той отпи солидна глътка от чашата.

— Няма много за разказване – сви рамене Фльор. – Просто не ми харесва, това е всичко.

— Да се събличаш или животът изобщо?

— Не ми харесва тази работа. – Тя пое дълбоко дъх. – Не обичам да играя, не обичам да се снимам в киното.

— Тогава защо го правиш? – Джейк се облегна на бара. Ако на главата си имаше прашна каубойска шапка и полирани месингови скоби на токовете на ботушите, щеше да бъде живото въплъщение на Птичаря Калибър. – Няма значение. Беше глупав въпрос. Белинда те използва.

— Белинда иска само това, което е най-доброто за мен, но понякога мечтите се преплитат и объркват – почувства се длъжна Фльор да защити майка си. – Просто тя не разбира, че хората може да желаят различни неща от живота.

— Сигурна ли си в това? Действително ли вярваш, че тя мисли само за твоето благополучие?

— Да, вярвам. – Фльор нямаше да позволи на никого, освен на себе си, да критикува майка й. – Зная колко е важна сцената с Мат и Лизи. В понеделник наистина ще опитам отново. Ако се постарая както трябва…

— А в петък не се ли постара? Стига, хлапе. Говориш с чичо Джейк.

Тя скочи от дивана.

— Не го прави! Ненавиждам, когато се държиш така. Аз не съм дете и ти не си ми чичо.

Внезапно очите му се присвиха и челюстта му се стегна.

— Нужна ни е жена, която да изиграе Лизи. А вместо това сме наели едно дете.

След тези думи тя би трябвало да се срине, да се разпадне на милион парченца и да излети от дома му, обляна в сълзи. Но й се сториха преднамерено жестоки. Фльор се втренчи изучаващо в това грубо, изсечено лице. Почувства в гърдите си прилив на някаква примитивна сила и се изпълни с трепетно вълнение. Той не я гледаше, както се гледа дете. Изпод полуспуснатите клепачи в сините му очи проблесна нещо, което не бе съзирала никога досега, нещо, което лесно можеше да разпознае, защото толкова отдавна я изгаряше. Въпреки враждебността си Джейк я желаеше.

Кожата й настръхна. В този миг Фльор разбра всичко, което бе разбрала героинята й Лизи. Знаеше точно какво дава сила на Лизи.