Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
— Единственото дете в тази стая – пророни тя тихо – си ти.
Констатацията никак не му се понрави.
— Не си играй игрички с мен. Играл съм ги с най-добрите от висшата лига и повярвай ми, ти все още си в юношеския отбор.
Джейк нарочно се опитваше да я засегне и й хрумваше само една причина за това – да я накара да побегне от тук презглава. Тя се облегна удобно и плъзна пръсти през косата си.
— Нима?
— Внимавай, цветенце. Не прави нищо, за което после ще съжаляваш, особено когато си с тази рокля.
— Какво ми е на роклята? – усмихна се девойката.
— Не се заигравай с мен, става ли?
— Как бих могла да го направя? – попита тя с престорена невинност. – Аз все още съм в юношеския отбор, забрави ли?
Веждите му се смръщиха застрашително.
— По-добре да те откарам до Мороу Бей. Там има приятен хотел, където можеш да отседнеш.
Снимките на „Затъмнение в неделя сутрин“ щяха да свършат след две седмици и тя може би нямаше да го види никога повече. Ако искаше да му докаже, че е жена, сега бе нейният шанс, когато бе облечена в тази глупава секси рокля, създаваща илюзия, че е гола, разкриваща краката й, от които той не можеше да откъсне поглед. Бе видяла страстта в очите му. Страстта на мъж към жена. Изправи се и се приближи до прозореца. Косата й се разпиля върху раменете, златните халки се разлюляха, а малката плетена рокля очерта съблазнително бедрата й.
— Изглеждаш ми изнервен. Има ли причина?
— Може би защото тази вечер не ми се струваш толкова грозна както друг път, цветенце. – Гласът му сякаш дереше гърлото. – Мисля, че е по-добре да си вървиш.
Фльор призова на помощ всичките си номера на прочут модел. Облегна се на стъклото, изви сластно бедра и протегна крака.
— Ако искаш да си тръгна… – сви едното коляно и роклята се вдигна нагоре, разкривайки вътрешната страна на бедрата й, – …ще трябва да ме заставиш.
Като че ли нещо в него се скъса. Джейк тръшна със замах чашата върху бара също както правеше във филмите.
— Искаш игрички? Добре, бейби. Да поиграем.
Запристъпва към нея и тя със закъснение си припомни, че това не беше филм, а реалността. Заповяда си да се махне от пътя му, ала той я сграбчи, преди да успее да направи и крачка, бедрата й се удариха о прозореца. Ръката му се вкопчи в рамото й.
— Ела, хлапе – прошепна Джейк, – покажи ми какво имаш.
Сведе глава и впи устни в нейните. Зъбите му се забиха в долната й устна, когато разтвори насила устата й. Тя почувства вкуса на уиски и се опита да си напомни, че това е Джейк. Ръцете му нахлуха под роклята, смъкнаха гащичките и обхванаха голите полукълба. Когато я дръпна грубо към гърдите си, новопридобитата й сила се стопи.
Той бутна по-нагоре роклята и ципът на джинсите му одра голата кожа на корема й. Езикът му нахлу в устата й. Беше твърде яростен. Тя мечтаеше за тиха музика и красиви цветя. Копнееше за нежно сплетени тела, а не за тази животинска атака. Опря длани о гърдите му и го бутна.
— Спри.
Хрипливият му глас и накъсаното дишане едва не я оглушиха.
— Това искаше, нали? Искаш да се отнасям с теб като с истинска жена.
— Като с жена, а не с проститутка.
Любовникът от сънищата й се изпари. Тя се отскубна от него и се запрепъва към входната врата, сломена от отчаяние. Искаше по-скоро да се махне от тук, преди да е избухнала в сълзи. Но си спомни за чантата си на дивана. Вътре бяха ключовете от колата. Върна се да ги вземе и го видя, че вдига телефонната слушалка.
Похотливият насилник бе изчезнал. Джейк изглеждаше уморен и тъжен. Фльор се вгледа по-внимателно в лицето му, опитвайки се да го види с разума, а не с нараненото си сърце. Внезапно й се стори прозрачен като една от стъклените стени на тази невероятна къща.
— Имате ли свободен апартамент за тази вечер? – говореше Джейк делово в слушалката.
Тя се приближи до него, забравила за чантата и ключовете.
Джейк бе вперил очи в камината, за да не я гледа.
— Да. Да, това е чудесно. Не, само за една нощ…
Фльор измъкна слушалката от ръката му и я остави върху вилката.
Джейк не беше от мъжете, които толкова лесно може да бъдат изненадани. Беше надянал враждебността като дреха, която не му прилягаше.
— Не ти ли стига за тази вечер?
Фльор го погледна право в очите.
— Не – промълви тихо. – Искам още.
Пулсът му затуптя в гърлото.
— Не знаеш какво правиш.
— Никой не е твърдял, че си най-великият актьор на света, но това представление беше бездарно дори за теб. Големият лош Калибър се опитва да подплаши доброто момиче – подкачи го тя незлобливо.