Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Джейк прокара пръсти през косата си.
— Престани. Просто спри дотук.
— Ти си страхливец. Не ти стига кураж.
— Ще те закарам до хотела.
— Ти ме желаеш – рече тя, като че ли не го бе чула. – Зная, че ме искаш.
Той стисна челюсти, но когато заговори, гласът му беше равен и спокоен.
— След като се наспиш добре…
— Искам да спя тук.
— Ще дойда да те взема утре сутринта и ще отидем да закусим. Какво ще кажеш?
Фльор нацупи кокетно устни.
— Леле, чичо Джейк, това звучи супер. Ще ми купиш ли и захарно петле?
Лицето му потъмня от гняв.
— Колко още съм длъжен да изтърпя? Какво, по дяволите, искаш от мен?
— Искам да спреш да се опитваш да ме пазиш.
— Ти си дете, дявол да го вземе! Трябва да бъдеш пазена.
— Всички тези приказки за хлапето и по-малката сестричка вече се изтъркаха, Джейк. Наистина се изтъркаха.
— Върви си, Фльор. Моля те. За твое собствено добро.
Нямаше да понесе още някой да й казва кое е най-доброто за нея, особено Джейк.
— Аз ще реша това. – Опита се да прикрие болката, раздираща сърцето й. – Искам да ме любиш.
— Не проявявам интерес.
— Лъжец.
Тя долови точния момент, когато спечели. Главата му се стрелна нагоре, устните му се свиха в тънка черта.
— Добре тогава. Да видим колко си корава. – Стисна ръката й и почти я повлече към рампата. Изкачиха се по наклонената платформа, минаха под една арка, после по друга рампа. Тя искаше да не бързат толкова.
— Джейк…
— Млъквай, става ли?
— Искам да…
— А аз не.
Въведе я в главната спалня с огромно легло, каквото Фльор никога досега не бе виждала. Беше разположено върху подиум, точно под голям тавански прозорец. Джейк я вдигна на ръце, също като в сънищата й, изкачи двете стъпала и я хвърли безцеремонно върху атлазената покривка в черно и сиво.
— Последна възможност, цветенце – изръмжа заплашително. – Преди да сме стигнали там, откъдето няма връщане.
Фльор не помръдна.
— Добре, хлапе. – Джейк вдигна ръце и изхлузи пуловера. – Време е да си поиграеш с големите момчета.
Пръстите й се вкопчиха в покривката.
— Джейк…
— Да?
— Плашиш ме.
— Страхотно.
Той продължаваше да се опитва да я изплаши и смъкна джинсите. След секунди се изправи в долния край на леглото, облечен само в чифт черни слипове. Фльор съжали, че не носеше успокояващи бели боксерки или нещо по-широко като избелелите му плажни шорти. Десетки пъти бе виждала гърдите му, но не и корема. Беше плосък и стегнат, с изваяни мускули. Погледът й се спря върху впечатляващата издутина отпред, която твърде малките и тесни слипове не успяваха да скрият.
— Много си облечена.
Той искаше тя да се откаже, но Фльор нямаше да отстъпи. Джейк трябваше да разбере колко е корава.
Ръката му се обви около глезена й и смелостта започна да я напуска. Той развърза единия сандал и го изу, след миг и другият го последва. Очите му жадно изпиваха тялото й. Тя се измести на лакти нагоре към възглавниците, опитвайки се да се отдалечи от него. Джейк изглеждаше толкова зловещ.
— Не искам да става по този начин – едва чуто пророни момичето.
Погледът му докосна гърдите й, бедрата, плъзна се надолу по краката.
— Много лошо.
Той се наведе напред и дръпна връзката на роклята.
— Предпочитам да не…
Джейк я сграбчи за раменете и я дръпна, за да застане на колене.
Фльор преглътна.
— Мисля, че ние първо трябва…
Той изхлузи със замах роклята през главата й.
— Писна ми да играя доброто момче с теб. От деня, в който се срещнахме…
Протегна ръка към края на комбинезона.
Тя избута ръката му.
— Не и така. Не искам да става по този начин.
— Сега играем по правилата на възрастните.
Затегли комбинезона и след секунда го освободи от косата й. Фльор беше на колене в леглото, само по гащички и златните халки на ушите.
— Сега най-после мога да видя всичко, което в петък толкова се старах да не гледам.
— Зная какво се опитваш да направиш, но аз няма да ти позволя. Няма да ти разреша да превърнеш това преживяване в нещо гадно и ужасно.
— Нямам представа за какво говориш.
Тонът му бе рязък и груб.
Фльор сви ръце в юмруци.
— Опитваш се да го съсипеш. Искаш да изглежда маловажно.
— То е маловажно. – Матракът хлътна под тежестта му. Покри тялото й със своето и пъхна ръка помежду им, за да свали бикините й. – Ние се забавляваме. Това е всичко. – Пръстите му напипаха съкровеното й място, докосването му бе почти безстрастно. – Харесва ли така?
— Престани!
— Как го предпочиташ? Бързо? Бавно? Кажи ми как го искаш, бейби.
— Искам цветя – прошепна девойката. – Искам да докосваш тялото ми с цветя.