Падение и подем

– Къде са другите? – извика Мал, когато пресрещнахме Толя и тримата заедно се втурнахме надолу по стълбите.

– В хангара, но ония са много повече. Трябва да слезем там.

Някои от Вихротворците на Тъмнейший, облечени в сини роби, се опитваха да преградят стълбището. Те запращаха с ураганен вятър насреща ни всичко, което им попадне: сандъци, денкове, мебели. Развъртях се с удара Сеч, правейки ги на трески, още преди да са стигнали до нас. Разпилях и Вихротворците.

Най-лошото обаче ни чакаше в хангара долу. Там всичко беше обърнато с главата надолу след паническия бяг при атаката на Тъмнейший.

Около „Пеликан“ и „Ибис“ имаше голяма тълпа. „Пеликан“ вече се беше издигнал над земята, носен от въздушното течение на Вихротворците. Войници теглеха въжетата, опитвайки да го задържат и да се качат на борда, защото нямаше за кога да чакат другата баржа.

Някой издаде рязка заповед и „Пеликан“ се откъсна на свобода. Излитайки, той разора като плуг тълпата, повлякъл след себе си като някакви странни котви пищящите мъже. После се изгуби от поглед.

Зоя, Надя и Харшо бяха притиснати срещу корпуса на „Водния бик“ и с огън и вятър се опитваха да отблъснат тълпата от опричници и Гриша, която ги атакуваше.

Тамар вече беше на борда. С облекчение забелязах Невски до нея заедно с неколцина войници от Двайсет и втори. Зад тях обаче в локва кръв лежеше Адрик, а ръката му висеше от тялото под странен ъгъл. Лицето беше пребледняло от шока. Женя стоеше на колене край него и по страните ù се стичаха сълзи. Давид ги охраняваше с пушка в ръка, стреляйки срещу прииждащата отдолу тълпа с прецизна точност. Стиг никакъв не се виждаше. Дали бе отлетял с „Пеликан“, или бе останал в Чекръка?

– Стиг... – промълвих.

– Няма никакво време – отвърна Мал.

Проправихме си път през тълпата и по даден от брат ù знак Тамар се промъкна зад руля на „Водния бик“. Прикривахме Зоя и останалите Вихротворци, докато се покатерят на борда. Мал политна назад, когато един куршум го улучи в хълбока, но Харшо го подхвана и изтегли на палубата. – Вдигайте кораба! – провикна се Невски. После даде знак на войниците, те се пръснаха покрай перилата и откриха огън срещу хората на Тъмнейший. Заех позиция зад тях и ослепих врага с ярка светлина, за да не може да се прицелва в нас.

Мал и Толя заеха позиции при въжетата, докато Зоя издуваше платната. Силите ù обаче не стигаха.

– Надя, трябваш ни! – ревна Тамар.

Надя стоеше на колене край поваления си брат, но вдигна поглед. Лицето ù беше набраздено от сълзи. Все пак тя се изправи, залитна и с усилие се отправи към платната. „Водния бик“ се откъсна от мястото си и бавно се запързаля върху плъзгачите.

– Много сме тежки! – провикна се Зоя.