Храмът на смъртта [bg]

Теламон й подаде каната и Касандра отпи голяма глътка бира.

— Имаш остър поглед и бърз ум. Как смяташ, че са били убити тези хора? — попита Теламон.

Касандра направи гримаса.

— Първият водач вероятно просто е отишъл да подиша чист въздух. Вторият е бил пиян.

— Ами Херкулес?

— А, джуджето на Аристандър. Чух, че се промъквал като змия от палатка на палатка. Може би е видял нещо, което не трябва. Лесно е да скриеш труп в морето, в гората или в блатата наоколо. — Тя облиза устни. — Убийството на Критий е по-различно, то е истинска загадка. Човекът седи на стола си, единственият вход е охраняван, гърлото му е прерязано, между ребрата му е забит нож, картите са изгорени, но ковчежето, в което са били, е непокътнато. Нищо чудно, че Македонецът е бесен. Войниците са по-суеверни и от моряците, когато стане дума за поличби. Никога не съм лекувала някой, който да не носи амулет или талисман. — Тя вдигна глава при острия тръбен звук. — Но тези неща не ни засягат, господарю. Или трябва да кажа „Теламоне“? — Тя се усмихна. — Александър е заобиколен от предатели. Залагам един златен дарик срещу кана вино, че персите имат повече шпиони в този лагер, отколкото са космите на главата ми. Очевидно колегата ти Клеон е бил един от тях. — Тя стана и отиде при входа на палатката. — Сражавал ли си се някога, Теламоне?

— Никога в битка.

— Веднъж присъствах на сражение — каза тя. — Когато Александър нападна Тива. Свещеният отряд се би на живот и смърт пред портата на Електра. Не се подчиних на заповедта на жреца и се качих на стената. Никога не съм виждала нещо толкова ужасно. Редица след редица въоръжени мъже и тези ужасни пики…

— Сариси — поправи я Теламон. — Дълги са над пет метра.

Касандра се приближи и коленичи до него.

— Разкажи ми за армията на Александър. Какво я прави непобедима?