Храмът на смъртта [bg]

Александър даде монета на войника, потупа го по главата като куче и го освободи. Теламон се изправи и се втренчи в стола.

— Какво толкова има в този стол? — попита Аристандър.

— Трупът не е бил местен, нали? — попита Александър. Той застана до Теламон. — Какво те притеснява?

Теламон не отговори. Дръпна трупа от стола и леко го положи на земята. После премести стола.

— Виж вдлъбнатините. Ясни и доста дълбоки. Критий трябва да е стоял на стола с часове, там е бил убит. Онова, което ме озадачава, е не само как убиецът е влязъл, но и че смъртта трябва да е била внезапна.

— Може би Критий е спял? — предположи Александър.

Теламон посочи към празната чаша.

— Когато пие — промърмори той, — човек спи дълбоко. Ще позволиш ли, господарю?

Александър го погледна предпазливо, но кимна. Теламон го поведе към стола и го накара да седне.

— Подозирам, че убиецът се е приближил зад Критий, който е спял дълбоко. — Теламон притисна с пръсти гърлото на Александър. — Гърлото му е било прерязано и камата забита дълбоко отстрани между ребрата му.

— Нямаше ли Критий да се стресне и да изкрещи? — попита Аристандър.

— Убиецът просто е вдигнал главата му, запушил е устата му и му е прерязал гърлото от ухо до ухо. После е положил главата на масата, забил е камата в трупа и е оставил предупреждението на земята до него.

Александър се съгласи.

— Правил съм същото със стражите на врага, а те бяха будни. Критий е умрял, без да усети.

Теламон се обърна към масата. Тя беше покрита с парчета пергамент, по които надрасканото с мастило беше покрито от засъхналата кръв.

— Къде са картите му?

Александър отиде до малко светлокафяво ковчеже от ливански кедър. Отвори го, вдигна капака и изруга.

— В името на Зевс! — възкликна той.

— Не е възможно! — извика Аристандър.

— Тук имаше поне седем карти — заяви Александър. — Критий щеше да ги раздаде, когато прекосим Хелеспонт.

Теламон взе ковчежето. Сиво-бяла пепел полетя като перушина към пода.

— Те бяха тук тази вечер — каза Александър. — Идвах при Критий. Той ми ги показа. Разпитвах го за пътя на юг от Троя. Описа ми подробно какви бродове има там.

Теламон се взря във вътрешността на ковчежето, която беше изцапана с пепел, но не показваше следи от изгаряне.

— Какво е това? — прошепна Аристандър и дръпна ковчежето от Теламон. — Имаме ковчеже с карти и ръкописи, затворено и завързано с върви. Авторът им е мъртъв, а картите са изпепелени, без дървото да е изгорено. — Той размаха ковчежето в ръката си. — Господарю, аз съм гадател. За това не бива да се разчува. — Гласът му се снижи до шепот. — Хората ще заговорят за небесния огън, за гнева на боговете. Това ще разруши постигнатото на жертвоприношението.