Храмът на смъртта [bg]

— Вярно е — разсеяно се съгласи лекарят. — Сенчеста долчинка или плодородна горичка. И аз самият съм ходил по такива места. Там растенията имат достатъчно вода, по-издръжливи са и по-разнообразни.

— Може би е видяла нещо — продължи Аристандър. — Билка или цвете, което й е трябвало. Сигурно се е подхлъзнала и е паднала в блатото. — Той посочи към окаляните дрехи, струпани на куп до трупа. — Може би собствените й дрехи са я задушили. Можете да си представите какво е станало — колкото повече се е борила, толкова по-лошо е ставало.

— Но нямаше ли тялото й да потъне на дъното?

— Не — възрази Аристандър. — Тя беше лека, не е носела броня като войник.

— Как са я намерили? — попита Касандра.

Гадателят я погледна любопитно, изненадан, че въпросът бе зададен от жена.

Теламон повтори въпроса.

— Как са я намерили, Аристандре?

— От вчера засилих охраната на царя. Изпратих леко въоръжени конници да претърсят околността. Александър иска да принесе в жертва още един бик. Исках да се уверя, че не ни чакат още неприятни изненади. Все още се надявам да намеря Херкулес. — Аристандър избърса една сълза от окото си. — Както и да е, един наблюдателен войник от конницата забелязал нещо цветно в гората. Слезли от конете и навлезли между дърветата. Видели обърнатата кошница и тялото на Аспазия, което плавало на повърхността на близкото тресавище.

— Може ли някой да я е причакал? — попита Пердикъл.

Теламон посочи към трупа.

— Съмнявам се, по нея няма никакви наранявания.

— Все пак, странно е — обяви Аристандър. — Конницата била минала вече оттам. Наистина не са навлизали много навътре заради блатата и тресавищата, но са сигурни, че преди това нямало никого. Друг патрул видял младата жена да върви през равнината към горичката. Те били спрели, за да починат конете им. Поздравили я, тя отвърнала. Никой не я последвал.

Теламон огледа ръцете на младата жена.

— Бих се съгласил, ако не беше това. — И той посочи кокалчетата на дясната ръка на Аспазия, които бяха леко ожулени и счупените нокти на два от пръстите й.

— А вижте това — Касандра отметна гарвановочерната коса на Аспазия.

Теламон изучи леката рана в средата на челото й.

— Не е нещо особено — забеляза Касандра. — Кокалчетата на едната ръка са ожулени, два нокътя са счупени и раната на челото е лека.