Храмът на смъртта [bg]

— Убиецът е оставил писмо — тихо обяви Александър. — Обичайната заплаха. „Бикът е нагизден за жертвоприношение. Всичко е готово. Колачът чака.“ — Той размаха парченцето пергамент между пръстите си.

— Къде беше оставено? — попита Теламон.

— На пода до трупа.

Лекарят клекна — кръвта от раната на Критий се беше съсирила на земята. Ножът беше забит почти до дръжката. Теламон го извади, присвивайки очи при неприятния звук, и внимателно го разгледа. Точно като другия — бронзово острие с дръжка от закалена тел, оформена от двете страни като криле.

— Вече разпитах тук-там — обади се Аристандър. — Тези ками могат да се купят на всеки пазар. Келтите ги правят в ковачниците си и ги носят за продан на юг.

Теламон претегли ножа в ръката си — лек, удобен за носене, със зловещ връх и остри, назъбени ръбове, той лесно би проникнал в човешка плът и отнел живот. Остави оръжието и пропълзя на четири крака около стола и масата.

— Какво правиш? — подразни го Александър. — Опитваш се да подушиш миризмата му ли?

— Така ли намерихте трупа? — попита Теламон.

— Както го виждаш — отвърна Александър. — Пазачът заподозрял нещо. Не чувал никакъв шум и се учудил дали всичко е наред. Обикновено Критий излизал на разходка или изпращал да му донесат вино. Бил приказлив човек и обичал да си бъбри. Когато войникът вдигнал платнището, видял, че лампата още гори, а Критий се е отпуснал върху масата. Локвата кръв, която проблясвала на светлината, привлякла вниманието му.

— Повикай го! — настоя Теламон.

Аристандър доведе войника — як македонски селянин с черен перчем, небръснат, с очи зачервени от умора.

— Ела и седни до мен — покани го Александър. — Не се страхувай. Ти имаш земя край Пела, нали?

— Не, господарю, доста по на юг.

— А, да, да.

Известно време Александър разговаряше за реколтата, за богатата почва, за трудността да се разчистват дърветата, за да може да се изоре земята. После посочи към трупа.

— Често ли говорехте с него за Македония?

— Господарю, говорехме за всичко. Понякога Критий ме канеше вътре, понякога излизаше навън.