Храмът на смъртта [bg]

Александър е многолика фигура, изменчив като хамелеон, според Хегел една от големите личности в историята, преминаващ през нея като комета. Животът и подвизите му продължават да ни вълнуват и сега, хиляди години след смъртта му. Той е бил силно повлиян от родителите си; отношенията му с тях могат да се окачествят като смесица от любов и омраза. Бил е силно привързан и към Филип, и към Олимпиада, и постоянната вражда между двамата имала своето отражение върху психиката му.

Александър бил грък, който искал да бъде персиец. Човек, вярващ в демокрацията, който можел да упражнява по-подчертано единовластие от който и да било император. Можел да бъде щедър, да проявява разбиране и да прощава, но настроението му се променяло бързо и бил в състояние да бъде и жесток и безмилостен. Съдбата на Тива и на гръцките наемници след битката при Граник доказват тъмните страни в нрава му. Понякога можел да се държи като дете, както става, когато се озовава в Троя. Доверчив и наивен, Александър бил склонен да приема живота като едно голямо приключение, но същевременно можел да прояви по-голямо лукавство от баща си Филип и по-голяма отмъстителност от майка си Олимпиада.

Бил верен приятел, спазвал дадената дума. Имал слабост към поезията, особено към „Илиада“-та на Омир, а благодарение на учителя си Аристотел и към естествените науки. Бил склонен към суеверие, достигащо до невроза, но, както при Граник, проявявал зашеметяваща лична смелост. Геният му като военачалник и водач надали е надминат и досега, но същевременно той е бил склонен и към самоирония, и към смирение.