Храмът на смъртта [bg]

Навсякъде по бойната линия тръбачите засвириха. Всяка част ги чу и ги предаде назад. Теламон, който беше виждал това и друг път, почувства как сърцето му пропусна удар, а после заби бързо. Бойният строй започна да се разгръща. Кавалерията по фланговете сега се движеше напред, следвана от няколко пехотни полка, така че цялата формация придоби формата на волски рог. Конницата се струпа зад лековъоръжената пехота — наемници, стрелци с прашки и пехотинци. Но истинското чудо беше ядрото на армията — хетайрите и гвардейските полкове. Сякаш контролирани от огромна невидима ръка, те се престрояваха от гъсти редици до дълги колони, после се сближаваха и всяка част от пехотата се превръщаше в правоъгълник, заобиколен от стърчащи копия — четири на шестнадесет. Тръбите отново изсвирила и полковете заеха друг боен строй — малки фаланги или карета със страна от осем човека. Отново сигнал и фалангите се сближиха.

— Виждаш ли? — попита Теламон. — Поделенията и полковете се събират, за да образуват една голяма фаланга.

Отново прозвучаха тръби — дълъг, смразяващ кръвта сигнал. Македонският боен вик прокънтя във въздуха и накара птичките да излетят от дърветата. Фалангите бавно започнаха да се доближават. Предните редици свалиха сарисите с върха напред. Задните ги насочиха под ъгъл.

— Касандра! — каза Теламон. — Представи си, че си персийски конник или атински войник. Имаш пехотни полкове, които нападат фронтално; конни ескадрони, подкрепени от лека пехота и помощни части, които се насочват към фланговете ти. Не можеш да се биеш с нападателя отпред, защото сарисите му са три пъти по-дълги от копията ти. Опитваш се да ги отблъснеш с меча си, но това е трудно, защото си обграден от другарите си. Сарисите приближават…