Каменно сърце [bg]

— Утре ще трябва да изминем доста път — каза Конал. — Не можем да изкараме повече от една нощ на това място.

— Много си е добре тук — успокои го Торк. — Ще станем рано сутринта и ще яздим цял ден.

— Недей да хабиш енергията си в тревоги, Ку Хорах — каза Шона. — Килкорън е безопасен. По-добре поспи.

Джед не каза нищо, само се сви, притисна колене към гърдите си и загриза кокалчетата на пръстите си. Но аз знаех, че ни слуша. Знаех, че само чака удобен случай да побегне. Не го винях. Горкото копеле. Не знаеше, че подобна възможност няма да му се отвори; не знаеше какво ще се случи.

Трябваше да ме намрази силно. Щях да се погрижа за това.

— Бъдете готови да потеглим един час преди зазоряване — каза Конал и с това обсъждането, ако изобщо имаше такова, приключи. Той стана, преметна ножницата с меча на гърба си, наведе се и хвана ръката на Ейли. Тя се изправи, без да го поглежда. Конал безмълвно отвори запряната дървена врата; тя излезе първа в нощта и мракът ги погълна.

Оставена сама, Лея проскимтя, но разговорите на човеците бяха замрели. Шона и Торк полегнаха в импровизираните си легла и се приготвиха да спят. Брандир легна до мен, но аз започнах да галя главата на Лия и погледът ми се отмести към вратата, през която бяха излезли Конал и Ейли.

— Ето това те чака, Кулан — промърморих аз. — Ех, жените. Цялото удоволствие от кавгата е в сдобряването. И аз си мисля, че ще им е нужно доста време, за да се сдобрят след това.

Потрепнах леко, когато докоснах лявата си вежда, усещайки засъхналата коричка, която бе започнала да се образува върху раната. Мястото около окото ми бе започнало да отича; щеше да е голяма красота. Всички в колибата упорито избягваха да засягат темата за състоянието на лицето ми, но Джед поклати глава, без да сваля очи от него. Ухилих му се.

— Въобще не можеш да ни разбереш, нали, Кулан? — Аз се наведох небрежно към Шона и докоснах с пръсти слепоочието му. Почувствах се така, сякаш от ръката ми излетя електрическа мълния, което за миг ме разконцентрира. Но само за миг; така се получаваше винаги.

— Нямам и желание — отвърна Джед. Той ме наблюдаваше намръщено как се изправям, прекрачвам Шона и се навеждам, за да притисна длан към темето на Торк.

— Майка ти го приемаше по съвсем различен начин. — Изправих се внимателно, изгубих за миг равновесие, след което се върнах и седнах до него.

— Не споменавай майка ми. — Джед ме погледна остро. — Ти не я познаваш. Не я познаваш! — Той замига учестено.

— Напротив, познавах я доста добре. Бях ѝ любовник в продължение на четири години.

Джед изглеждаше точно като Ейли, когато ламирът я ритна с крак в гърдите.