![Каменно сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/3/kamenno-srce-bg-download.jpg)
Каменно сърце [bg]
- Автор: Филлипп Джиллиан
- Серия: Разбунтувани ангели #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-004-0
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Каменно сърце [bg]». Краткое содержание книги:
Прекрасно черно фентъзи — силна, понякога брутална, но и затрогваща история, мощен екшън, способен да ви изненадва на всяка страница, неустоим отначало докрай. The TIMES
Майчинският език на Лия облиза лицето му. Джед потрепна, отблъсна я встрани и се изправи със залитане, опитвайки се да възстанови достойнството си. Докато Конал му подаваше бебето, Джед го изгледа студено и изплю остатъците от жлъчката.
— Разгадах те, хвъркатия.
— Прекрасните ми ефирни крилца се крият под ризата. — Конал се засмя и посочи ръката на Шона. — Шона, погрижи се за това.
Шона погледна надолу към бликащата яркочервена кръв. Изведнъж седна на земята и вдигна ръката си нагоре. Ейли я хвана и запретна ръкава му, а той дори не потрепна, когато сестра му бръкна с пръсти дълбоко в раната. Просто погледна изморено към детето.
— Знаете ли какво? — рече той. — То се хвърли към момчето, не към бебето.
Прокарах замислено пръст по острието на меча си.
— Мисля, че си прав.
— Защо? Бебето е лесна плячка. Ох. — Шона потрепна, когато пръстите на Ейли стиснаха здраво нещо в ръката му. Едновременно с това тя бръкна в раницата си с лявата ръка и подхвърли един мокър парцал на Конал.
Той го улови във въздуха.
— Аха. — Брат ми с отвращение избърса лигавата течност от меча си.
— Няма да ти свърши работа. Аз дори намокрих един парцал в потока, но не е същото. Пъхни го под течаща вода веднага, щом намерим такава. — Тя се върна на ръката на Шона. Раната се беше подула, но се беше затворила, яркочервената кръв вече не изтичаше и тя разви ръкава му. Шона се изправи вдървено и целуна окървавената ѝ ръка.
Конал продължаваше да гледа меча си с подозрение.
— Хм. Не мисля, че е чак толкова зле, Ейли. Шона, ако вече си добре, трябва да се огледаме наоколо.
— Късно е вече — каза Торк.
— Какво?
Той кимна към близките хълмове.
— Той е бил просто водач.
24
Това не беше нападение; можехме да го разберем от спокойния начин, по който яздеха към нас. Трима от тях бяха на коне, а един ламир вървеше пеша. Скиншанкс с лекота поддържаше скоростта на ездачите, палтото му се ветрееше покрай жълтеникавото му тяло, запасаните на колана му ками проблясваха под слабото зимно слънце. То се ухили и ми махна с ръка.
Посрещнахме ги на коне, с извадени мечове, но с отпуснати ръце. Конал стискаше зъби толкова силно, че обраслите му с четинеста брада бузи бяха пребледнели. Отново ми хрумна, че брат ми е изглеждал и по-добре.
Куах спря сивата си кобила на пет метра от нас, а другите двама ездачи застанаха зад него. Скиншанкс излезе напред и скръсти ръце. Погледнах го и оголих зъби.
— Ще те пипна — казах му аз.
— За мен ще е удоволствие, Мурлин!
Куах ни огледа с широка усмивка.
— Ку Хорах. Каква чест.
Аз въздъхнах отегчено.
— О, давай направо.
— Да смятам ли, че Слинкбоун вече е разговарял с вас? — Куах погледна самодоволно разкъсаната ми тениска.
— Не успя да каже кой знае колко, преди Конал да му затвори устата.
Скиншанкс се нацупи.
— Мурлин, как може да си толкова неучтив.
— Какво искаш, Куах? — процеди Конал през зъби.
— Спокойно. Дойдох да ти върна кръщелницата.
Конал пребледня, вдигна меча си и го насочи към гърлото на Куах.
— Жива, разбира се. Жива и здрава. Успокой се.
— Да бе, да.
— Млъкни, Сет. Каква е уловката?
— Уловка ли? Няма такава. Кейт ви предлага честна размяна.
Конал повдигна вежди и ме стрелна с поглед. Гърбът ми се вцепени.
— Ако ме иска, неин съм — каза той с нисък глас. — Но искам Фин да е вън…
— О, не се надценявай, Ку Хорах. Тя не иска теб.
По всичко личеше, че Куах бе очаквал с нетърпение да произнесе тези думи. Усмихнах му се.
— Колко дълго се упражнява пред огледалото?
По шията на Куах плъзна червенина; единият от бойците му прехапа бузата си отвътре и едва успя да запази безизразно лице.
— Изплюй го, Куах. — С изражение на пълно отегчение Конал прибра меча си в ножницата.
Куах вирна брадичката си и важно се изпъчи. Той кимна нагло към нещо зад гърба ми. Конал примигна и се обърна да погледне. Всички се обърнахме.
Там стоеше Джед, притиснал бебето към гърдите си, и погледът му шареше между нас. Намръщих се и се обърнах към Куах.
— Детето — усмихна се той. — То е достатъчно.
— Какво? — Конал зяпна Куах така, сякаш на копелето му бяха поникнали кравешки рога.