Каменно сърце [bg]

— Времето изтече — каза ми той. Рори спря да се поклаща и Сет прегърна Джед през раменете. — Не се притеснявай, няма да позволя на Джед да се пореже. И двамата ще бъдем тук като се върнеш. Обещавам.

— Гледай да си спазиш обещанието. — Аз потънах в прегръдките им.

Късичките пръстчета на Рори се заплетоха в косата ми и докато се опитвах да ги освободя, от очите ми капна сълза. Сет я избърса с палец, докато майка ми приближаваше коня си към мен.

— Името ѝ е Рейлтин — прошепна той в ухото ми.

Стела седеше с изпънат гръб върху белия кон, а четирима ездачи ший чакаха на почетно разстояние. След като Сет ми помогна да се кача на коня, аз се усмихнах на майка си. Тя повдигна вежди и хвърли любопитен поглед към него.

— Благодаря ти — каза му хладно Стела.

Той ѝ се усмихна.

Стела докосна шията на коня си и аз забелязах, че пръстите ѝ треперят.

— Ще изпратя юздата си обратно с ескорта. Моля те, върни я в морето.

— Разбира се.

— Повече няма да се върна тук, Сет, знаеш го. — Стела направи геройско усилие да се усмихне искрено. — Но ти можеш да идваш да виждаш Фин когато пожелаеш.

Тя обърна коня си и го пришпори с пети. Той препусна в галоп и сребристата ѝ коса се развя на вятъра. Аз я стиснах здраво през кръста, усещайки как сърцето на Стела препуска в ритъма на копитата. Рейлтин, помислих си аз. Звезда; Стела. Може би все пак тя не можеше да се спаси от своето шийско аз.

В съзнанието на майка ми се преплитаха облекчение и непоносима тъга и аз осъзнах, че повторното напускане на това място, и то за последен път, е разбило сърцето ѝ. Тя не постъпваше правилно и разбиваше не само своето сърце, но го правеше, за да ме защити. Защото тя всъщност ме обичаше. И това бе същото като да се върна у дома.

Затворих очи и се усмихнах, и повече не погледнах назад. Така или иначе продължавах да ги виждам в съзнанието си. Джед и Рори, и Сет, и бурното зимно море, и сивите вълни, които вече заличаваха следите от копита в пясъка.