Дар за бурята [bg]

— Не се прибираше, казваше, че работи усилено, че много му е потръгнало, но аз вече не му вярвах, не можеше непрекъснато да работи. Затова почнах да го следя.

Амая забеляза погледа, който Сабалса хвърли към Монтес, и жеста, с който той му отвърна.

— Следили сте съпруга си? — запита.

— Да, и днес сутринта, когато ми казахте да отбележа всичко важно, си спомних нещо — каза жената и отвори папката, която през цялото време държеше плътно до себе си. Нареди върху масата няколко висококачествени снимки, макар и отпечатани върху хартия на най-обикновен принтер. На тях се виждаше кола, паркирана пред някаква ограда, която Амая разпозна като оградата пред имота на Мартинес Байон; на едната снимка се виждаше дори металната пощенска кутия.

— Това е колата на Марсел, а това е къщата, където ходеше. Само тези намерих, но съм сигурна, че ако поровя в картите памет, ще открия още. Направих доста, докато не ме забелязаха и не почнаха да паркират вътре в имението.

На някои от снимките се виждаха още коли, спрели на тесния път.

— Казали сте на инспекторката, че съпругът ви е предприемач — обади се Ириарте. — Знаете ли, че собствениците на този имот също са такива? Може да са се събирали по работа.

— Не го вярвам — поколеба се тя.

— Знаете ли дали съпругът ви е имал служебни отношения с адвокатска кантора, на име „Лехарета и Андия“? — попита инспектор Монтес.

— Не съм я чувала.

— Къде родихте? — попита Амая.

— В една френска болница, „Нотре Дам дьо ла Монтаниè“.

— Мислили ли сте в някой момент да родите вкъщи?

— Мъжът ми го предложи в началото на бременността, но когато разбрахме, че децата са две, се отказахме. Освен това, какво да ви кажа, аз съм доста резервирана към тези неща при наличие на болница… Да раждам пред очите на цялото семейство, ми се струва третосветско.

— Познавате ли акушерка, на име Фина Идалго?

— Не.

Сабалса, който си водеше бележки, я попита:

— Болницата, в която родихте, същата ли е, в която починаха децата ви?

— Да, там се грижеха за тях след раждането им.

— Можете ли да ми дадете името на лекаря? Ще поискаме доклада от аутопсията.

— Аутопсия не беше направена.

— Сигурна ли сте? — учуди се Амая. — Това е рутинна процедура, когато някой почине в болница.

— Не беше направена — повтори жената, отмятайки бретона си, който отново изглеждаше лепкав от пот и остана смешно залепнал върху челото ѝ.

Йоланда вдигна ръце, за да повдигне косата от тила си. Монтес забеляза как няколко капки пот се плъзнаха по врата ѝ, присъединявайки се към влажните кръгове под мишниците ѝ.

— Искате ли чаша вода? — предложи.

— Не, добре съм…

Тялото ѝ излъчваше силна топлина, сякаш беше с температура, а миризмата вече отчетливо се долавяше. Монтес направи знак на Йонан Ечайде да отвори прозореца, но Амая го спря с поглед.

Йоланда извади от папката още пет листа, изписани със ситен, сбит почерк, и ги подаде на Амая над масата, при което миризмата ѝ се разнесе из цялото помещение.