Дар за бурята [bg]

Отпи от кафето, докато стопанката ѝ говореше за кучетата колко били добри и как пазели чифлика. Бе изминал повече от час, когато отново погледна часовника си, и осъзна, че се залисва, защото не знае какво да предприеме, защото бе попаднала в задънена улица. Извади джиесема си и показа на жената снимките на Фина Идалго и на нейната кола, които бяха направили предишния ден пред дома ѝ. Тя веднага я позна.

— Това е акушерката Идалго, сестрата на доктора. Познавам я от години.

— Виждали ли сте я да влиза в съседната къща?

— Многократно, тя е сред най-честите гости.

Амая понечи да прибере телефона си, но преди това потърси снимка на сестра си Флора и я показа на домакинята.

— Нея също я познавам, гледала съм я по телевизията. Не е ли водещата на онова предаване за сладкарство? Казвали са ми, че е тукашна, от долината.

— Виждали ли сте я някога да влиза в къщата? Погледнете колата.

— Много е хубава… но не, не съм я виждала.

Сбогува се със стопанката на „Лау Айсета“ със смесени чувства, хем за напредък, хем за разочарование. Думите на жената, че всички тези хора посещават къщата, нямаха никакво значение, ако не можеше да докаже, че помежду им има друга връзка освен общи интереси или приятелство. Изкачи се до върха на хълма и спря колата на мястото, откъдето се виждаше голяма част от „Арги Белц“; после, незнайно защо, се спусна надолу до входа на имота, паркира автомобила там и остана седнала вътре, оглеждайки дървената ограда, скриваща портата и входа към гаража. Изведнъж долови в огледалото за обратно виждане някакво движение зад колата. Обърна се стреснато и видя някаква жена, която се бе покатерила на хълма срещу къщата на височина, позволяваща ѝ да гледа над оградата, и оттам снимаше с фотоапарат, който от това разстояние ѝ се стори професионален. Слезе от колата и се запъти към нея, преодолявайки трудно наклона заради полегналата висока трева, която се оказа доста хлъзгава. Жената — около четиресетгодишна, беше облечена в качествени спортни дрехи, макар че от излишните килограми, а вероятно и от усилието при катеренето фланелката ѝ се бе вдигнала нагоре и разкриваше част от тлъстините ѝ над ханша. Беше така погълната от работата си, че забеляза присъствието на Амая едва когато тя съвсем я доближи. Като я видя, се уплаши и се развика.