![Дар за бурята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/8/dar-za-buryata-bg-download.jpg)
Дар за бурята [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-781-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дар за бурята [bg]». Краткое содержание книги:
— Появи се нова свидетелка.
Всички я погледнаха, заинтригувани.
— Жена, която твърди, че е родила две момчета, починали едновременно от синдрома на внезапната детска смърт. Казва също, че съпругът ѝ, вече бивш, често посещавал дома на Мартинес Байон в Орабидеа и че когато бебетата починали, той ѝ заявил, че от този ден нататък щели да си живеят живота. Да ви звучи познато? Призовала съм я за днес следобед и искам всички да присъствате, докато дава показания, и да подсказвате всичко, което евентуално бих пропуснала.
Всички закимаха утвърдително.
— Още нещо… Жената е малко особена… — Тя се замисли как да я опише така, че да не предизвика недоверието им. — Била е напълно съкрушена от смъртта на децата си. В момента взема лекарства за нервите и затова изглежда леко отнесена, но докато разговаряхме, не забелязах никакви признаци на объркване или оглупяване. Придържа се към конкретни данни и ги излага ясно, но трябва внимателно да проверим всяка нейна дума, защото който и да е адвокат би могъл да разбие тезите ни, позовавайки се на душевното ѝ състояние. — Амая погледна часовника си. — Трябва да дойде всеки момент.
Йоланда Беруета беше избрала виненочервена рокля, плътни чорапи и жилетка в същия цвят, която носеше преметната на ръката си. Косата, събрана с голяма шнола на върха на главата, беше видимо чиста и току-що сресана. Изглеждаше леко притеснена и нервно опипваше някаква папка с картонени корици, по които потните ѝ пръсти бяха оставили незаличими следи. Амая я поведе към един кабинет на първия етаж, като ѝ предложи да носи папката, но жената я притисна към бедрото си, сякаш искаше да я предпази. Представи ѝ набързо колегите си, предупреди я, че целият разговор ще бъде записван, и започнаха.
— Искам да повторите пред моите колеги това, което ми разказахте днес сутринта, а ако сте успели да си спомните още нещо, много ще ни помогнете.
Йоланда облиза няколко пъти устните си, преди да заговори.
— Запознах се с Марсел Тремон, бившия ми съпруг, на ски в Уеска, сгодихме се и се оженихме. Аз не исках да имаме деца, защото винаги съм обичала да се радвам на живота, освен това смятах, че вече съм прекалено стара за това, но той, понеже е по-млад, настоя. В крайна сметка забременях и когато родих, се посветих изцяло на синовете си; те, горкичките, се родиха с тегло под нормата, но успяхме да го преодолеем. Една нощ, когато бяха на два месеца, отидох да ги видя как спят и те вече не дишаха.
Гласът ѝ беше неравен и изглеждаше лишен от емоция, но лицето ѝ се покри с капчици пот, сякаш я бе навалял дъжд.
— Закарахме ги в болницата, но не можаха да направят нищо и дечицата ми починаха. — Тя заплака, без да променя тона си и без да издава друг звук. Ириарте ѝ подаде кутия с хартиени кърпички. Йоланда извади четири-пет и ги залепи върху мокрото си лице, сякаш беше египетска маска. — Извинете — прошепна през пръсти.
— Спокойно, продължете, когато сте готова.
Тя отлепи салфетките от лицето си и ги смачка на влажна хартиена топка в шепите си.
— После дойде погребението, обаче не ми позволиха да видя дечицата си. Марсел ми каза, че е по-добре да си остана с хубавия спомен за тях, и нареди да затворят малките ковчези. Защо всички се отнасят така с мен? Смятат, че съм прекалено лабилна и няма да понеса гледката на мъртвите ми деца. Не разбират ли, че за една майка е по-лошо да не ги види? Защо не ми позволиха да ги видя?
Инспектор Монтес, който бе седнал точно зад нея, направи изумена гримаса и погледна Амая, докато жената продължаваше.