Дар за бурята [bg]

— Какво направи той? — веднага попита Амая, макар да знаеше, че в такъв момент не бива да я прекъсва.

— Каза ми, че всичко щяло да се оправи, че от този ден нататък сме щели да си живеем живота. И тогава ги взеха. Имаме прекрасна гробница, която бившият ми мъж обсипва с цветя, но тя е празна като сърцето му, защото още в деня на погребението отмъкнаха дечицата ми.

— Казахте „бившия ми мъж“, вече не сте ли женени?

Жената горчиво се разсмя, преди да отговори.

— Аз не се оказах на висотата на обстоятелствата. Предсказанията му се сбъднаха, работата му потръгна, макар че нямахме нужда от повече пари: семейството ми е много богато, собственици сме на мините в Алмандòс, но той искаше да има свои пари, свое богатство и плановете му не включваха психичноболна съпруга, напълняла с четиресет кила, която разправяше наляво и надясно, че бебетата ѝ ги няма в гроба им. Заряза ме и сега е женен за една френска курва и чакат дете… Моите сега щяха да са на три годинки.

— Бившият ви мъж във Франция ли живее?

— Да, в Еноà, в старата ни къща. Аз не можех да остана там след всичко, което се случи, но на него му беше все едно. Сега живее там с новата си жена и скоро ще си има още едно дете.

— Значи, синовете ви са се родили във Франция? — попита Амая.

— Да, и би трябвало да са погребани там, в прекрасното гробище на Еноа, ама не са.

Амая я оглеждаше с опитно око, без да се тревожи, че тя ще забележи. Настойчивостта ѝ като че ли не притесняваше нейната събеседничка, която в това време се опитваше да оправи с пръсти подгизналия от пот бретон.

— Ще се съгласите ли да дадете показания в полицията и да повторите всичко, което ми разказахте?

— Разбира се — отвърна жената. — Писнало ми е да го разправям наляво и надясно и никой да не ми обръща внимание, вече не знам към кого да се обърна.

— Трябва да знаете, че това не означава нищо, трябва да докажем думите ви. Искам да изложите писмено всичко, което ми разказахте, като добавите дати или данни, потвърждаващи показанията ви. Отбележете всичко, което си спомните, колкото и маловажно да ви се струва. А сега ще ми е нужен един телефонен номер, на който да ви открия.

Жената я гледаше с празен поглед, но се съгласи и отговори:

— Запишете…

Залата за съвещания на първия етаж беше прекалено голяма за петчленен екип. Тя обикновено ги събираше в кабинета си, за да улесни оперативката и да избегне формализма, т. е. да се изправи пред тях като сержант от нюйоркската полиция, докато им раздава задачите за деня. Но след злополучното претърсване в дома на акушерката Идалго смяташе, че трябва да изясни някои аспекти като лидерство, лоялност и ангажираност. Свика всички двайсет и двама полицаи, които бяха на смяна, и започна с кратко изложение на действията, довели до получаването на заповедта, и на случилото се оттам нататък до часа на претърсването, като същевременно подчертаваше своите повече от основателни подозрения, че акушерката Идалго е била предупредена. Прикани всички да проявят отговорност и да спомогнат за изкореняването на постъпки, които биха могли да се окажат в ущърб на провежданите следствени действия. За пръв път ги събираше в тази зала; този вид съвещания бяха сред задълженията на Ириарте, който седеше на първия ред с наведена глава и най-вероятно беше неприятно изненадан от вмешателството. Амая през цялото време избягваше да се обръща конкретно към някого от екипа си, не ги поглеждаше дори, но беше повече от ясно, че независимо от опитите ѝ да ги смеси с останалите, посланието е отправено към тях. Когато съвещанието приключи, задържа още малко групата.