Дар за бурята [bg]

В църквата беше тъмно, студено и тихо. Видяха вътре само двама души, мъж и жена, седнали на първия ред. Трябваше да направят пълна обиколка на гробището, докато открият пантеона на семейство Тремон. Както Йоланда Беруета им бе споменала, той беше буквално зарит с цветя, повечето бели, както традицията повелява при невръстни покойници. Докато се приближаваха към старинната плоча от тъмен камък, Амая долови неудобството на Ириарте да стъпва по съседните гробове — според поверието това беше проява на неуважение.

— Не се притеснявайте. Тук явно е нещо обичайно, до някои гробници не може да се стигне по друг начин.

Младши инспектор Ечайде вдигна няколко букета, за да прочете надписите, и установи, че имената на децата липсват.

Върна цветята на мястото им, отдалечи се на няколко крачки и за ужас на Ириарте, се зачете в написаното върху съседна гробница.

— Шефке, оттук се вижда, че плочата е наклонена и леко отместена.

Ечайде отново дойде при тях и прокара пръсти по ръба между каменната рамка на гроба и плочата.

— Това е само зрителен ефект. Изглежда, някой се е опитал да отвори насила гроба, повдигайки с лост плочата, при което остарелият пясъчник се е отчупил като мокра бисквита там, където е бил натиснат.

Амая плъзна пръсти по мястото, което ѝ сочеше Йонан, и усети дълбоката вдлъбната следа от захапката на лоста върху камъка.

Някаква старица, която сигурно гонеше деветдесетте, бе спряла на пътеката и ги гледаше с любопитство. Йонан отиде при нея с усмивка и след като си побъбриха няколко минути, я целуна по двете бузи за сбогом и се върна при Амая и смълчания Ириарте, който изглеждаше напълно обсебен от околната печал.

— Мадам Мари ми каза, че свещеникът нямало да се появи преди дванайсет.

Амая погледна часовника си и видя, че остава още половин час.

— Можем да изпием по едно кафе, тук цари мъртвешки студ — подхвърли тя с усмивка най-вече заради неодобрителното изражение на Ириарте и тръгна между гробовете към стълбите, които водеха към главната улица.

На ъгъла имаше кафене, но Амая се спря пред витрината на един магазин за сувенири точно до гробищния парк.

— Йонан, ела за малко. Какво пише тук? — попита.

Ечайде прочете на френски, после преведе.

— „Съседите отсреща са много спокойни, но ние тук сме си по-добре. Засега не възнамеряваме да се местим.“

Амая се разсмя.

— Черен хумор, инспектор Ириарте, съжителството със смъртта създава интересни съседи — каза тя, опитвайки се да го предразположи към разговор.