Раково отделение

Съвсем друго нещо е Авиета. Ала бе бисерът на Русановото семейство. Бащата и майката не си спомнят някога дъщеря им да ги огорчавала или да им е създавала грижи, с изключение на ученическите лудории. Авиета бе и красавица, и умница, и енергична, много правилно приемаща и разбираща живота. Можеше да не бъде подлагана на проверки — няма да направи погрешна стъпка нито в дребните, нито в големите неща. Единствено се обижда за името: с една дума — не е трябвало да се престарават, наричайте ме просто Ала, макар в паспорта да е записано Авиета Павловна. Колко красиво звучи! Ваканцията свършва, в сряда тя ще долети от Москва и първо ще дойде в болницата.

С имената е сложно: изискванията на живота се променят, а имената остават завинаги. Ето и Лаврик се обижда за името си. Досега в училището всички го знаеха като Лаврик и никой не се присмиваше, но тази година ще получи паспорт и как ще бъде записан? Лаврентий Павлович. [24] Някога нарочно и с умисъл бяха решили синът им да носи името на министъра, железния съратник на Сталин, и по всичко да прилича на него. Но ето вече втора година трябва да внимаваш при произнасянето на глас на това име. Хубавото е, че Лаврик иска да постъпи във военно училище, а в армията не се обръщат един към друг с първото и второто име.

А ако се попитаме шепнешком защо се прави всичко това? Шендяпини също мислят, но пред чужди не го споделят: дори да предположим, че Берия се е оказал двуличник и буржоазен националист, стремящ се към властта, съдете го, ако трябва — разстреляйте го, но защо е нужно да се обявява всичко това пред простия народ? Защо да го разколебавате във вярата му и да събуждате съмнения? В края на краищата би могло да се разпрати по отговорните другари секретно писмо, в което до известна степен да се обясни всичко, а във вестниците да се напише, че е умрял от инфаркт. После да се погребе с почести.

Поговориха и за Майчето, най-малката. През тази година изчезнаха всичките й отлични бележки и тя вече не само че не бе отличничка, но я свалиха от почетната дъска и дори добрите й оценки намаляха. Всичко това се случи, след като премина в пети клас; в началния курс през цялото време й преподаваше една учителка, която ги познаваше добре, и всичко вървеше отлично, а сега й преподаваха двадесет учители; влиза всеки от тях веднъж седмично, дори имената им не може да запомни, гони учебния план, а за това как се травмират децата и се осакатява характерът им, въобще не се замисля. Но Капитолина Матвеевна няма да пожали сили — чрез родителския комитет ще възстанови реда в това училище.