Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— Мислех си да пробвам джакузито — призна тя.
Освен мъжете гости на Джо, в стаята за игри на горния етаж имаше и жени, включително една, с която бе имал по-продължителна връзка. Леели беше всичко, което Пени не беше — висока, жизнена и надарена с голям бюст. Пени не се чувстваше особено щастлива, докато я наблюдаваше как се умилква на съседа й.
Ако зависеше от нея, би предпочела да влезе в джакузито сама или да се прибере у дома. Само че колата на Вини бе паркирана отвън, а Лия не бе дошла на купона, което означаваше, че двамата най-вероятно си правеха собствено парти у тях. Всички се забавляваха, освен нея. Вече бе започнало да й писва.
— Донесе ли си банския? — попита я Джо.
— Какво, не мога ли да вляза гола? — саркастично подметна тя с необичайна острота в тона.
Това го накара да я погледне. Тръпки преминаха по тялото й, докато той преценяваше фигурата й под воднистосинята плътно прилепнала рокля, която бе облякла тази вечер. Лия й бе предложила сутиен с подплънки. Задържалият се поглед на Джо й подсказа, че е забелязал, при което страните й пламнаха от смущение.
— Ще поемеш голям риск, ако влезеш гола — предупреди я с мек глас.
Устата й пресъхна. Притеснена от коментара, тя се обърна, за да си налее втора маргарита. Дали говореше сериозно? Не, не можеше да бъде. Беше си довел Лесли, за да го забавлява.
Сякаш за да докаже подозрението й, Джо вдигна чинията със сиренето и се пресегна към хладилника за още една бира.
— Защо не се качиш горе? — подкани я, вече запътил се към стълбите.
На вратата се позвъни. Той погледна към пълните си ръце.
— Отивай. Аз ще отворя — предложи тя. — Който и да е, ще го доведа горе.
— Благодаря, мила — каза й с тона на мъж, вързан за жена си. След което понесе сиренето и бирата към стаята за игри.
Пени се отправи към вратата. Не беше ли това умела иронична забележка? Може би нейната безпомощност го е накарала да се чувства задължен и уловен в капан? Вероятно предпочиташе жена, която не е достатъчно наблюдателна, за да забележи, че предястията свършват. Кой въобще се интересува от ядене, щом сексът е достатъчно добър?
Тя рязко отвори вратата с повече от необходимата сила, почти разливайки маргаритата в другата си ръка. Дъхът й спря, когато видя Соломон Макгуайър да стои на прага с ръце, пъхнати в джобовете. Беше облечен в черно поло, без палто. Очите му сякаш гледаха право през нея.
— Все пак успя да дойдеш — каза му с внезапен пристъп на нервност.
— Исках да те видя — отговори той.
У Пени се породи мисъл, която накара коленете й да потреперят и сърцето й да забие по-бързо. В никакъв случай не биваше да бъде единственият човек, който стои настрана от действието тази вечер. По някаква причина офицер Макгуайър я преследваше. А и беше красив по някак груб и напрегнат начин. След пет дълги години на въздържание щеше да е истинска глупачка, ако го отпрати.
Вини трябваше да спре, за да си поеме въздух. Той можеше да задържа дъха си под вода за около две минути, но не можеше да целува Лия пред входната врата и в същото време да пълни празните си бели дробове, тъй като сърцето му препускаше.
— Мамка му — измърмори, леко притеснен от силното треперене на тялото си.
Смяташе се за опитен в секса, но никога не бе желал жена така, както желаеше Офелия Прайс. Името й беше като молитва в съзнанието му.
— Заведи ме горе — предложи тя.
Той я обгърна с ръцете, надавайки изненадан вик. Без да си направи труда да включи осветлението, взимаше стълбите по две наведнъж.
— Накъде? — попита, щом стигнаха втория етаж.
Тя целуваше шията му с разтворени топли устни, които изцяло го разсейваха.
— В края на коридора.
Вини отвори вратата с ритник, премина през осветената от луната стая и я хвърли на голямото легло. Стоновете и смехът на Лия го възбуждаха. Стоеше там прав, обзет от силата на нуждата да бъде с нея. Всеки сантиметър от нея го разпалваше — от изящните сандали, които тя свали с ритник от стройните си краката, през тъмните опънати чорапи, до китайската червена коприна, която бе плътно прилепнала около раменете и бедрата й.
С отчаяние осъзна, че един час никога нямаше да им е достатъчен. Нито дори една година. Може би дори цял един живот.
Вини впи пръсти в униформата си и се опита непохватно да я разкопчее. Хвърли якето си на пода и издърпа тениската през глава. С блестящи на лунната светлина очи, тя наблюдаваше как възбудата му нараства.
Той развърза ботушите си, свали ги, махна панталоните и боксерките и остана гол, молейки се стегнатото му тяло и внушително вдигнатото доказателство за неговото желание да й харесат.