Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Младата жена приседна, за да го огледа.
— О, господи — въздъхна, посягайки да го докосне. — Ти си толкова… — Меките й ръце се спуснаха от гърдите към бедрата му. Леко докосна с пръсти главата на члена му. — … невероятно красив.
Никога преди не го бяха наричали красив, но комплиментът усили увереността му. След като можеше да е най-младият тюлен в отряда, можеше да убеди и Офелия да бъде негова.
Тази мисъл се разби на хиляди парчета, когато тя наведе глава постави устните си около него.
Исусе, Йосифе и Мария, той не искаше и да си помисля как се е усъвършенствала толкова в това. Можеше да се закълне в Господ, че усеща сливиците й.
Този страх го накара да се отдръпне. Искаше този път да е по-различно от всичко, което бе правила до този момент.
По-бавно.
Но тъканите, до които се докосваше — коприната на роклята й, сатенената топлина на кожата й, престорената срамежливост на нейния бързо движещ се език претовариха усещанията му. Да свали роклята й, се оказа невъзможно. Той успя да я разкопчее, да издърпа ръкавите надолу по ръцете й, така че тя да се събере точно под пъпа. Пъхайки ръка под полата, улови чорапогащника и го разкъса.
— Съжалявам — каза, макар изобщо да не съжаляваше, особено след като осъзна, че отдолу тя не носи нищо. — Мамка му, толкова си непослушна — измърмори похотливо.
Миризмата й и споменът за отзивчивостта й последния път му дойдоха в повече. Издърпа я на ръба на леглото и като петнадесетгодишен хлапак зад волана на кола сложи крака си на педала за газта и го натисна чак до пода.
Тя нададе вик, който успя да проникне през замъгленото му от желание съзнание.
— Нараних ли те? — попита с угризение.
— Не! — Лия се изви срещу него. — Направи го отново! Това бяха думите, които й бе казал на фара. Желанието му се удвои.
— Не се безпокой — и без това имаше намерение да го направи отново. И отново. И отново.
Само че първо трябваше да сложи презерватив.
— О, по дяволите! Чакай — помоли я той. Някак си събра цялата си воля и излезе от нея. Отне му няколко секунди да обърне панталоните си, за да намери джоба, в който беше пъхнал презерватива. Сложи го с разтреперени ръце, разсеян от тихите нетърпеливи стенания, които Лия издаваше.
Най-накрая защитен, Вини се хвърли върху нея. Тя вече разтваряше бедра и леко повдигаше ханша си. За по-малко от секунда той бе в нея, с пулсираща във вените му страст, която го правеше изключително нежен.
Старинното легло скърцаше. Лия викаше силно, карайки го да се движи по-силно, по-бързо, по-дълбоко. Той бе на косъм от загубата на самообладание.
Тя прошепна нещо в ухото му и тънката нишка се скъса.
О, не. Вини се бореше да задържи гейзера, който бързаше да се излее. Не още. Но не можеше да се спре. Тя просто бе прекалено страстна, прекалено нетърпелива, прекалено — дявол да го вземе! — красива.
Веднага след като залелите ги вълни от екстаз спряха да се разбиват, той повдигна глава, за да й се извини. Но вместо да изглежда разочарована, видя на лицето й възможно най-замечтаната усмивка.
— Това беше невероятно — промълви тя. — Бързо, но невероятно.
Вини изтръпна. Думите й имаха мигновен ефект върху него. Направи едно пробно движение. О, да, все още бе пренавит и можеше да продължи.
— Да го направим отново — предложи, — но този път по-бавно.
Очите й се отвориха широко.
— Ама ти сериозно ли?
— Сериозен ли изглеждам?
— О, боже — тя се вгледа в него с удивление. — Наистина ли можеш да го направиш повече от един път?
— С теб мога да го правя цяла нощ — закле се той.
И знаеше, че е истина, само дето разполагаха с по-малко от час.
Тя като че ли си припомни това в същия момент, в който се сети и той. Съжаление замени учудването в погледа й и миг по-късно вече се протягаше към него за една разтърсваща целувка.
Ако умра тази нощ, помисли си Вини, предавайки се на безкрайното удоволствие, със сигурност ще умра щастлив.
Изтягайки се в джакузито на Джо под низ разноцветни фенери, Пени си спомни за времето, когато баща й я беше водил на риба в залива Чейспик. Леферът, който бе уловила, тежеше почти колкото нея самата. Тя бе имала нужда от неговата помощ, за да успее да навие макарата.
Баща й не беше жив, за да й помогне сега. А последната риба, която бе хванала със стръвта си, бе с размерите на акула.
О, помощ, крещеше онази част от нея, която все още бе трезва. Соломон Макгуайър й показваше колко дълго може да задържа дъха си под вода, но това не беше единственото, което правеше.