Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Лицето на Тримбъл пребледня като платно. Той се преви, сякаш изпитваше силна болка и сграбчи облегалките на креслото.
— Не! — прошепна. — Не!
— Мини е видяла някакъв мъж да влиза в стаята на Аврора на десети май миналата година — продължи Керн. — Можете ли да си спомните къде сте били вечерта на тази дата?
Тримбъл седеше втренчен в пода. След малко потърка очите си и погледна графа.
— Не си спомням. Сигурен ли сте в това, което казвате, милорд?
— Да, за съжаление.
— Майка ми е записала страховете си в последните редове на мемоарите си — добави Изабел. Тя наблюдаваше внимателно Тримбъл. Дали шокът му не беше престорен? — За съжаление, не споменава никого по име.
— Господи! Господи! Трябваше да отида при всеки от онези, които я бяха безпокоили, както възнамерявах да направя. Не трябваше да й позволявам да ме откаже от това мое намерение. — Сър Джон стовари юмрук върху облегалката на креслото си. — Направих голяма глупост. Ама че глупак съм бил!
— Дайте ми имената на тези мъже — каза Керн, — за да ги разпитам.
— Не. — По лицето на сър Джон беше изписана решителност. Той се надигна с усилие от стола и се подпря на него. — С цялото дължимо уважение, милорд, аз лично ще се погрижа за това. Както трябваше да направя отдавна.
— С цялото дължимо уважение — каза графът, — бих искал да ви придружа. Вие не сте в състояние да преследвате престъпници.
— Ще се справя. Онова, което Аврора ми каза, беше поверително. Нямам намерение да предам доверието й нито сега, нито когато и да било в бъдеще.
Мъжете се спогледаха. След това Керн каза:
— В такъв случай ще очаквам да ми съобщите за всичко, което научите. И искам да смятате и Аполон за заподозрян.
Тримбъл стисна устни и отмести глава встрани, преди да кимне отсечено.
— Съгласен.
Изабел не беше в състояние да разчете изражението му. Той сигурно само се преструваше, че щеше да говори с Аполон. Нямаше друго обяснение.
Тя наблюдаваше с възмущение как двамата си стискат ръцете. Скочи и тръгна към тях.
— Чакайте малко. Аз търся убиеца на майка си. Не можете да ме изключите от това. Искам да се видя с тези мъже. Искам лично да чуя извиненията им.
Керн я хвана за ръката.
— Съжалявам, но това е напълно невъзможно.
— Не, не е. — Тя се обърна към Тримбъл, разтреперана от внезапен гняв. — Откъде да знаем, че можем да ви имаме доверие? Ако наистина сте били загрижен за майка ми — а бог ми е свидетел, че единственото доказателство за това са думите ви, — тогава трябва да осъзнавате, че тя не би искала да имате тайни от мен.
— Скъпа, не мога да ви позволя да се изложите на опасност. Моля ви, не забравяйте какво сполетя Аврора. Вашата безопасност стои над всичко. — Тримбъл се усмихна бащински и я погали леко по бузата. — Тя ви обичаше толкова много. Каза ми го последния път, когато се видяхме. Възнамеряваше да се премести в провинцията и най-сетне да заживее с вас.
Нежният му допир накара гневът й да се изпари. Почувства се изтощена и не знаеше какво да каже.
„Тя ви обичаше толкова много.“
Винаги бе знаела, че Аврора обича да играе ролята на майка, когато това й изнася. Бе правила много декларации за любов, но с възрастта Изабел бе започнала да се съмнява в думите й.
„Тя ви обичаше толкова много.“
Изпълнена с противоречиви чувства, Изабел не възрази, когато Керн я изведе от къщата на сър Джон. Тя притискаше силно Милорд към гърдите си, кученцето сигурно долови безпокойството й, защото подуши бузата й. Едва когато каретата тръгна надолу по улицата, Изабел успя да си възвърне част от самообладанието.
— Завийте в онази уличка — каза тя и посочи към една тясна пресечка. — Ще изчакаме Тримбъл да излезе и ще го проследим.
Керн й хвърли един мрачен поглед.
— Дадох му честната си дума, че няма да му се меся. Той ще се свърже с мъжете и ще ми съобщи какво е направил. Ще трябва да се задоволим с това.
— Да се задоволим! Откъде сте толкова сигурен, че можем да му имаме доверие?
— Няма нищо сигурно, но нямаме друг избор. Колкото и да го бяхме питали, той никога нямаше да издаде тайните на майка ви. Това беше очевидно.
Изабел се обърна назад, за да погледне към дома на Тримбъл. Той, разбира се, нямаше да отиде никъде. Не му беше необходимо да търси Аполон. Но ако наистина излезеше от дома си…
— Не можем да го оставим да тръгне просто така. Не можем!
— Защо реагирате толкова остро? — Керн се вгледа внимателно в нея. — Това е заради Аполон, нали?
— Не знам за какво говорите.
— Знаете. Твърдите, че не искате да се свържете с баща си, но искате да проследите Тримбъл. Какво знаете за Аполон, което не ми е известно?