![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
— Ще ти отговоря по друг начин, Оливър. Ако рискът е по-голям от този, на който се изложих през изтеклата седмица, значи наистина ще ми видят сметката!
Стоун смаяно я погледна и неволно отстъпи крачка назад.
Анабел се усмихна и пъхна ръка под мишницата на Милтън.
— Хайде, приятелю, налага се да си правим компания за известно време.
— Но защо с Милтън? — съкрушено извика Рубън.
— Защото от този момент нататък той ще играе ролята на подвижния ми ксерокс — отвърна Анабел и игриво го щипна по бузата, която моментално поруменя от смущение. — Но преди това ще му намерим подходящи дрехи, за да придобие стил.
— Какво ми е на дрехите? — попита с недоумение Милтън и сведе поглед към червения пуловер и джинсите си, безупречно чисти и изгладени.
— Нищо им няма, но не стават за това, което съм намислила — отвърна Анабел, после заби показалец в гърдите на Кейлъб. — А ти му се обади в момента, в който научиш името на компанията. — Изчака още миг, после щракна с пръсти. — Да вървим, Милти!
— Милти ли?! — прошепна младият мъж, огледа лицата на приятелите си и неохотно я последва към изхода.
— Милтън! — екна гласът й отвъд вратата, той подскочи и ускори крачка.
В момента, в който двамата се озоваха навън и тръгнаха към портала, Рубън рязко се извърна към Стоун.
— Нима ще я оставиш да го отведе просто ей така?
— А ти какво предлагаш? — изръмжа Стоун. — Тази жена е ураган и земетресение, които действат едновременно!
— Ох, не знам — простена Рубън и се тръшна на близкия стол. — Защо аз не притежавам фотографска памет, по дяволите?
— Трябва да благодариш на Бога за този факт — изгледа го с отвращение Кейлъб.
— Хей, защо го казваш? — подскочи Рубън.
— Защото щеше да те нарече Руби, а аз със сигурност щях да се издрайфам!
32
По-късно през деня Кейлъб изпрати кратък имейл до административния отдел на библиотеката. След един час вече разполагаше с името на архитектурната фирма, която беше извършила преустройството на сградата „Джеферсън“. Набра номера на Милтън, продиктува му го, а после понижи глас и попита:
— Как се оправяш с онази жена!
— Току-що ми купи черен костюм и шарена вратовръзка — отвърна шепнешком Милтън. — И възнамерява да ме води на фризьор!
— Каза ли ти защо?
— Още не. — Милтън замълча за миг, после, без изобщо да подозира, че никога не е правил по-вярна констатация, добави: — Страх ме е от нея, Кейлъб. Тя е толкова… самоуверена!
— Е, дръж се, Милти! — ухили се Кейлъб и побърза да затвори.
След това набра Винсънт Пърл, предварително убеден, че ще се свърже с телефонния му секретар, тъй като антикварната книжарница отваряше само вечер. Не му се говореше с Пърл за продажбата на колекцията най-вече защото все още не беше решил какво ще прави с оригинала на псалтира. Нямаше никакво съмнение, че колекционерите на редки книги ще изпаднат във възторг от новината за неговото съществуване, а той ще се окаже в центъра на вниманието им. Тази мисъл беше колкото плашеща, толкова и вълнуваща. Да бъдеш известно време под светлината на прожекторите не е чак толкова лошо нещо, особено за човек, свикнал да работи в изолация.
Но имаше и още нещо, което всъщност го спираше да направи важното съобщение. И то бе вероятността, колкото и малка да бе тя, Джонатан да бе придобил книгата по незаконен начин. В подкрепа на тази вероятност беше фактът, че я беше пазил в тайна, добре скрита в сейфа в приземието. А той не искаше да направи нищо, което би опетнило паметта на приятеля му.
Тръсна глава да прогони тревожните мисли и се насочи към Джуъл Инглиш, редовна посетителка на читалнята през последните няколко години, също като Норман Джанклоу, почитателя на Хемингуей.
Джуъл го забеляза, свали очилата си и внимателно прибра в плик тънкото снопче бележки. Кейлъб се настани срещу нея, тя го стисна за лакътя и развълнувано прошепна:
— Открих един запазено издание от поредицата на Бийдъл! „Малеска, индианската съпруга на Белия ловец“! Номер едно, Кейлъб!
— Мисля, че и ние разполагаме с едно копие — бавно кимна Кейлъб. — Направете всичко по силите си да се уверите, че действително става въпрос за запазен екземпляр, Джуъл. Защото повечето книги от поредицата на Бийдъл са подвързани лошо с евтини материали.
— Страшно се вълнувам, Кейлъб! — плесна с ръце Джуъл Инглиш. — Номер едно, представяте ли си?
— Наистина е вълнуващо. Ако искате да му хвърля едно око, преди да го купите, нямам нищо против.
— Вие сте златен човек, Кейлъб! Крайно време е да се отбиете за едно питие, имаме да си говорим за толкова много неща!