![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
— Предпочита да го наричат Кей Би — обясни Кейлъб.
— Ясно — бавно кимна Анабел.
Стоун погледна през телескопа, после внимателно го насочи към къщата на Бихан, от която ги делеше само тясна ивица трева.
— Така си и мислех — промърмори той, после се отдръпна и направи знак на Анабел. Тя се приближи, нагласи окуляра и погледна.
— Прилича ми на кабинет или някакъв офис.
— Точно така.
— Мислите, че Джонатан е шпионирал този човек?
— Вероятно. Или неволно е видял нещо, което го е осъдило на смърт.
— Значи го е убил този Корнилиъс Бихан?
— Нямаме доказателства — поклати глава Стоун. — Но се случиха някои странни неща.
— Какви неща?
Стоун се поколеба. Не искаше да споменава за собственото си отвличане.
— Да кажем, че открихме достатъчно въпросителни, които ни карат да се поразровим. Мисля, че Джонатан Дехейвън го заслужава.
Анабел спря продължителен поглед върху лицето му, после отново се наведе над окуляра.
— Разкажете ми нещо повече за този Кей Би.
Стоун й даде кратко описание на Бихан и компанията му, след което спомена за убийството на председателя на Камарата Боб Брадли.
— Не ми казвайте, че Джонатан има някаква връзка с това — скептично го погледна Анабел. — Във вестниците писаха, че е дело на терористи.
Стоун й каза за големите поръчки, които Бихан е получил при предишния режим.
— Предшественикът на Брадли беше осъден за неетично поведение, което ме кара да си мисля, че Бихан го е държал в джоба си. А после се появява Брадли и заявява, че ще прави чистка. Бихан вероятно има от какво да се опасява и поръчва отстраняването на новия председател.
— А вие приемате, че Джонатан се е натъкнал на тази конспирация и е трябвало да бъде ликвидиран, преди да сподели откритието си, така ли?
Недоверието все още присъстваше в гласа на младата жена, но в значително по-малка степен.
— Това, с което разполагаме, са две неразкрити убийства, свързани с името на Бихан, който освен това е съсед на едната от жертвите — сви рамене Стоун.
— А днес беше и на погребението — добави Кейлъб.
— Кой по-точно? — остро го погледна Анабел.
— Един дребен тип с червеникава…
— Да, надуваше се като пуяк до русокосата си съпруга, която очевидно не може да го понася — довърши вместо него тя.
— Доста бързо преценявате хората — промълви впечатленият Стоун.
— Винаги съм го смятала за предимство — кимна младата жена. — Е, добре. Какъв ще бъде следващият ни ход?
— Следващият ни ход ли? — стреснато я погледна Стоун.
— Точно така. Може би наистина ще постигнем някакъв напредък, ако решите да споделите с мен това, което очевидно криете.
— Но, мис Фармър…
— Наричайте ме просто Сюзан.
— Нали споменахте, че заминавате?
— Промених плановете си.
— Мога ли да попитам защо?
— Можете. Ще се видим ли утре сутринта?
— Разбира се — прогърмя Рубън. — А ако ви трябва място да пренощувате…
— Не ми трябва — прекъсна го тя.
— Можем да се срещнем в моята къща — предложи Стоун.
— Къде се намира?
— На гробищата — услужливо се намеси Милтън.
Анабел прие новината, без да й мигне окото.
Стоун надраска адреса си на лист хартия и обясни как се стига до него. Тя направи крачка напред да поеме листа, но изведнъж се спъна и политна. Наложи се да се хване за дрехата му, за да не падне.
— Извинете — промърмори, докато пръстите й ловко измъкнаха снимката от джоба му. После се случи нещо, което не се беше случвало никога в живота й: пръстите на Стоун светкавично се стегнаха около китката й.
— Достатъчно беше да я поискате — прошепна в ухото й той, после я пусна и тя бързо плъзна снимката в джоба си, без да сваля смаян поглед от намръщеното лице на Стоун.
Миг по-късно се овладя, огледа мъжете насреща си и кимна:
— Ще се видим утре.
Рубън взе ръката й и я целуна като стар френски благородник.
— За мен беше огромно удоволствие да се запозная с вас, Сюзан!
— Благодаря, Рубън! — насмешливо отвърна тя. — Доколкото мога да преценя, оттук се открива хубава гледка към спалнята на Бихан, където в момента влиза едно доста привлекателно маце. Не е зле да погледнеш…
— Защо не си ми споменал за това, Оливър? — рязко се завъртя Рубън.
Забелязала смущението върху лицето на Стоун, Анабел се усмихна и подхвърли:
— Няма проблем, Оливър. Аз също не се казвам Сюзан. Каква изненада, а?
Минута по-късно външната врата меко се захлопна след нея. Рубън скочи към телескопа и се залепи за окуляра.