![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
— Значи сте били тук и преди? — учуди се Стоун.
— Не си спомням да съм казвала подобно нещо — спокойно го изгледа тя.
— Предположих, защото знаехте на коя улица живее Джонатан.
— С предположенията не бива да се прекалява — отвърна тя, след това косвено отговори на въпроса му, като добави: — Тук не се е променило почти нищо. Слава богу, че все пак е изхвърлил грозните мебели. Сигурна съм, че го е сторил след смъртта на майка си, защото Елизабет не би позволила подобно нещо.
— Кога се видяхте за последен път с Джонатан? — попита Кейлъб, но не получи отговор и добави: — Може би е споменавал името ви, но аз никога не съм го знаел…
Замълча, срещнал предупредителния поглед на Стоун.
— Сюзан Фармър — отговори гостенката. — Запознахме се на Западния бряг.
— Вероятно там сте се и оженили — подхвърли Стоун, впечатлен от абсолютната липса на реакция. Поколеба се за момент, после реши да изиграе главния си коз и извади снимката от джоба си. — След като не обичате предположенията, ще ви предложа едно логично заключение. Знаем, че Джонатан Дехейвън е имал кратък, впоследствие анулиран брак, а от тона, с който произнесохте името на Елизабет, заключих, че тя е била в основата на въпросното анулиране. Но Джонатан е запазил тази снимка. Жената на нея поразително прилича на вас. От опит зная, че мъжете не пазят женски снимки просто ей така, от което следва и второто ми заключение: вие сте били много специална за него.
Подаде й снимката и този път получи реакция: желязната в продължение на години ръка на Анабел трепна, очите й се разшириха и ъгълчетата им едва доловимо овлажняха.
— Джонатан беше изключително привлекателен мъж — прошепна тя. — Висок, с гъста кестенява коса и очи, които те карат да се чувстваш добре.
— Аз бих казал, че вие и днес сте толкова привлекателна, колкото и тогава — обади се Рубън.
Тя не го чу. На лицето й бавно изплува усмивка, широка и искрена. От години не се беше усмихвала така.
— Направиха ни я в деня на сватбата. Не носех бяло, макар че би трябвало. Така и не се омъжих повече.
— Къде подписахте? — попита Кейлъб.
— Във Вегас, къде другаде — промърмори тя, без да отделя поглед от снимката. — Джонатан беше пристигнал на някакъв библиотекарски конгрес, после попадна на мен. Всичко стана за една седмица. Знаехме, че е лудост, или поне майка му мислеше така. — Пръстът й пробяга по замръзналата усмивка на Джонатан. — Но бяхме щастливи. Много щастливи, макар и за кратко. За известно време дори живяхме тук, при родителите му, преди да си намерим жилище.
— Е, къщата е достатъчно голяма — вметна Кейлъб.
— Тогава ни се струваше ужасно малка — поклати глава Анабел.
— И вие ли бяхте във Вегас заради библиотекарския конгрес? — любезно попита Стоун.
Тя му върна снимката, изчака го да я прибере в джоба си и едва тогава рече:
— Наистина ли искате да получите отговор на този въпрос?
— Добре, разбрах — отстъпи Стоун. — Поддържахте ли контакти с Джонатан през годините, които последваха?
— А защо трябва да ви отговарям?
— Не сте длъжна, разбира се — намеси се Рубън и сбърчи вежди по посока на Стоун. — Става въпрос за интимни неща.
Слисан от предателството на приятеля си, Стоун побърза да добави:
— Правим всичко възможно да разберем какво е довело до смъртта на Джонатан и приемаме всякаква помощ.
— Сърцето му спира да бие и той умира. Какво странно има?
— Патолозите не успяха да открият причината за смъртта — поясни Кейлъб. — Освен това броени дни по-рано Джонатан си направи пълни изследвания в „Джонс Хопкинс“. Със сигурност не е получил инфаркт.
— От което вие стигате до заключението, че някой го е убил, така ли? Но кой, за бога? Та той беше един обикновен библиотекар!
— Библиотекарите също имат врагове! — засегна се Кейлъб. — Аз съм чувал с ушите си какви ги дрънкат някои колеги след една-две чаши червено вино!
— Сериозно? — погледна го с престорена тревога тя. — Не вярвам, че някой ще извади пищов, защото са го глобили заради невърната книга!
— Да се качим на тавана — намеси се Стоун. — Искам да ви покажа нещо.
Когато се озоваха горе, той махна с ръка към капандурата:
— Онзи телескоп е насочен към съседната къща.
— И гледа право в спалнята на… — започна Рубън, но леденият поглед на приятеля му го накара да млъкне.
— Нека аз да говоря, ако може, Рубън!
— Добре де, давай! — направи гримаса приятелят му. — Хайде, обяснявай, Оливър! Или днес си Франк, а може би Стив…
— Благодаря ти, Рубън! — сряза го с леден глас Стоун, после спокойно продължи: — Както вече казах, телескопът е насочен към съседната къща, която принадлежи на собственика на „Парадайм Текнолъджис“ — една от най-големите компании за военно оборудване в страната. Името му е Корнилиъс Бихан.