Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Част от секундата [Split Second - bg]
Част от секундата [Split Second - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Част от секундата [Split Second - bg]

Электронная книга - «Част от секундата [Split Second - bg]». Краткое содержание книги:

Шон Кинг е агент от тайните служби, чиято кариера се сгромолясва, когато през 1996 г. охраняваният от него кандидат-президент става жертва на покушение по бреме на предизборна среща. Нещо разсейва Шон за част от секундата и той не успява да предотврати смъртоносния изстрел. Осем години по-късно той има собствена адвокатска практика в малко градче в Северна Каролина и е организирал съществуването си така, че да забрави миналото. Но то отново го връхлита безмилостно, когато открива трупа на свой колега в кантората си. Балистичната експертиза доказва, че е използван неговият пистолет. В този труден момент две жени нахлуват изневиделица в живота му: Джоун Дилинджър, бивша колежка и любовница, която сега работи за могъща частна фирма, и Мишел Максуел, която също се е провалила като агент от тайните служби, защото е допуснала да бъде отвлечен кандидат-президентът Джон Бруно. Поразителната прилика между случилото се в миналото и ставащото сега кара тримата да започнат собствено разследване, което ги въвлича в свят на гняв, предателства, алчност, ревност и отмъщение.
Новият трилър на Дейвид Балдачи съперничи на феноменалния му дебют „Абсолютна власт“. Адреналинът в него не пада дори за част от секундата Майсторът на жанра отново е във върхова форма!
1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 135
Перейти на страницу:

Кинг и Джоун изчакаха в полицията, докато следователите я разпитваха най-подробно.

Джоун погледна Кинг.

— Имаш късмет, че ти наля от обикновеното.

Кинг поклати глава.

— Как е попаднало в къщата подправеното уиски?

В този момент към тях пристъпи мъж с кафяв костюм.

— Мисля, че открихме.

Той беше един от специалните агенти на ФБР, натоварени със случая. Джоун го познаваше добре.

— Здрасти, Дон — каза тя. — Запознай се с Шон Кинг. Шон, това е Дон Ренълдс.

Двамата се ръкуваха.

— Задължени сме ви — каза Ренълдс. — Никога нямаше да се сетим за уискито, а и тя не ни каза за тайните запаси. Всичко друго беше анализирано.

— Всъщност заслугата е на Шон. Колкото и да не ми се иска да го призная — усмихна се Джоун. — Значи казваш, че сте наясно как е попаднало там фалшивото уиски?

— Преди два месеца са наели жена да помага в къщата. Най-вече да помага на Бил Мартин, който едва се движел.

— Милдред не беше ли споменавала за това? — смая се Кинг.

— Каза, че го сметнала за маловажно. Жената не давала лекарства на Бил, макар да твърдяла, че е квалифицирана медицинска сестра. Милдред държала да върши лично това. А жената напуснала много преди смъртта на Мартин, тъй че Милдред не смятала това за важно.

— Откъде е дошла жената?

— Тук става най-интересно. Просто се появила един ден. Уж случайно научила, че може да им трябва помощ поради състоянието на Бил. Твърдяла, че е професионална болногледачка и нямало да им вземе скъпо, защото се нуждаела от работа. Имала необходимите документи.

— И къде е сега тази услужлива дама?

— Казала, че си е намерила постоянна работа в друг град, и с това се приключило. Повече не я видели.

— Но очевидно се е върнала още веднъж — каза Джоун.

Ренълдс кимна.

— Според нашата хипотеза жената се е върнала в къщата един ден преди смъртта на Мартин с подправеното шише, за да е сигурна, че следващото му питие ще бъде последно. Бутилката, която открихме, беше пълна със смес от уиски и метанол. Метанолът бавно достига смъртоносно ниво при обмяната на веществата. Срокът е от дванайсет до двайсет и четири часа. Ако Мартин беше млад и здрав и ако бяха разбрали веднага, можеше да го спасят в болницата. Но той не е бил нито здрав, нито млад, а отгоре на всичко страдал от смъртоносна болест. Освен това съпрузите са имали отделни спални. След като Милдред наляла последното питие на съпруга си през маркуча, навярно всичко се е развило много бързо. Той тежал само около петдесет килограма. Обикновено сто-двеста милилитра метанол убиват възрастен мъж. На Мартин едва ли му е трябвало и толкова. — Ренълдс поклати глава и се усмихна уморено. — По ирония на съдбата са използвали уиски. Уискито съдържа етилов спирт, който е антидот на метанола, защото атакува същия ензим. Но в бутилката имаше толкова метанол, че етиловият спирт не е можел да му противодейства. Мартин може да е викал от болка, но Милдред не е чула нищо, поне така твърди. Може да се е мъчил цяла нощ, преди да умре. Не е имал сили да стане и да потърси помощ. По онова време вече е бил пълен инвалид.

— А Милдред навярно е заспала от джина — каза Кинг. — И тя обича да си пийва.

Джоун добави:

— Онази болногледачка очевидно е знаела, че двамата пият и не спят заедно. След като е разбрала какво пие Мартин и къде си държи запасите, към които Милдред никога не посяга, вече е разполагала с метода за убийство. Имала време да избяга много преди момента на престъплението.

Ренълдс кимна.

— Можели са да го убият по разни начини, но са държали да избягнат аутопсията, която би провалила графика им. Мартин е трябвало да умре в леглото си. Точно така станало, Милдред го открила там и решили, че е умрял от естествена смърт, макар лекарите да казват, че смъртта от метанол съвсем не е спокойна. А при обмяната на веществата метанолът се превръща във формалдехид, който също е отровен, но после се окислява до мравчена киселина Тя пък е шест пъти по-смъртоносна от метанола.

— Значи на практика Мартин е бил балсамиран още преди да попадне в погребалното бюро — каза Кинг.

— Правилно. Според сътрудниците на Бруно по план било предвидено през онзи и следващия ден кандидат-президентът да присъства на няколко срещи. В погребалното бюро било прието телата на покойниците да остават по два дни за поклонение. Мартин умира в понеделник и същата вечер го откарват в бюрото. Тялото е изложено в сряда и четвъртък, а погребението е предвидено за петък. Бруно пристига в четвъртък.

— И все пак времето ги е пришпорвало здравата — отбеляза Джоун.

Ренълдс сви рамене.

— Вероятно нищо повече не са могли да направят. Как иначе да го вкарат в погребалното бюро? Едва ли биха го поканили в дома на Мартин. Трябвало е да избират: или бюрото, или нищо. Рискували са, не ще и дума, но успяха.

1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)