Родена магьосница

Удивително е какво може да научи един старец за половин ден, ако си държи очите и ушите отворени.

На три мили зад бойната линия Фейкаалд гледаше нападащите халите Владетели на руни на Роуфхейвън.

Беше останал назад с коларите до фургоните, които караха кралските пики и храна. Един фургон особено привличаше вниманието му. Беше с плоско дъно като останалите, но беше покрит с насмолено платнище и го пазеха стражи.

Разбра, че фургонът кара някакво съкровище. Можеше да е нещо незначително, като дрехи и накити за домакинството на Йоме, но той се надяваше да се окаже нещо повече.

Сега, след като битката се разгоря, коларите се изправиха на каприте, за да виждат по-добре. Повечето от пазещите скъпоценния фургон бяха отишли да се включат в боя и до товара бяха останали само двама.

Фейкаалд подкара бавно зад фургоните, за да не привлича внимание. Но нямаше нужда да се опасява. Тазсутрешната атака на Габорн беше като сън, нещо, което децата слушат само в приказки.

Пазачите стояха и гледаха битката вцепенени.

Щом мина край фургона, Фейкаалд бръкна с наподобяващата кобра тояга и повдигна платнището, за да погледне сандъците.

Сърцето му заби.

Видя само крайчеца на един сандък. Беше направен от индопалски кедър, а не от роуфхейвънски дъб.

Фейкаалд лично бе надзиравал пълненето на този сандък. Знаеше какво е съдържанието му: силарите на Радж Атън.

Не можа да скрие усмивката си. Пусна платнището и продължи покрай фургона. Един от пазачите го погледна през рамо. Фейкаалд кимна към бойното поле.

— Добре върви, а?

Стражът се обърна.

Пет сандъка под платнището. Пет сандъка — близо двайсет хиляди силара! Габорн все още притежаваше съкровището на неговия господар!

За миг Фейкаалд помисли дали да не убие двамата пазачи и да избяга със сандъците. Но не посмя дори да задържи тази мисъл в ума си.

Габорн знаеше, че неговите Избрани са в опасност.

Фейкаалд трябваше да измисли по-добър план.