Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
Татко, аз продължавам да сънувам и, знаеш ли, сънищата ми пак се сбъдват — като оня за бай Пано. Помниш ли? Това става рядко — само когато Ка ми се появи. Ето и снощи сънувах, но да не те занимавам сега със съня си, тъй като нея я нямаше. Днес ходихме на манифестация, защото е празник на Кирил и Методий и българските букви. Следобед изнесохме концерт за родителите — нали сме музикална гимназия! Мене ме освободиха — ясно защо, но аз не бих имал нищо против да свиря. Сигурен съм, че и ти. Нищо. На следващата продукция ще се включа.
12 юни 1974
Влюбих се! Да, скъпи тати, няма и два месеца след смъртта ти, аз хлътнах по едно момиче от по-горните класове. Не ми се сърди! Ако я видиш, ще ме разбереш. Тя учи обой и е също толкова нежна, колкото и звукът на инструмента, на който свири. Не знаеш, но симфоничният оркестър се настройва по тона „ла“, който се подава от обоя. Имам чувството, че и аз вече се настройвам по Нели, когато я видя. Така се казва тя. Много е фина. Слабичка е, с кестенява коса и кафяви очи, а излъчването й е направо детинско, нищо че е с година по-голяма от мене. Ако беше жив, щях да те попитам как се постъпва с жените, но уви! Надявам се да ми даваш знак, когато бъркам. Мама не знае и мисля да не й казвам. Тя е потънала в скръб и не искам да я разстройвам съвсем.
А, тати, усещам, че съм харесван и от други момичета, особено откакто започнах да свиря на електрическа китара. Сега това е най-модерният инструмент и всеки от момчетата в музикалната знае да свири поне малко на него. На мене, обаче, китарата страшно ми се отдава, даже класната ме предупреди, че съм специалност виолончело, а не китара. Знам и не спирам да свиря на челото. За нищо на света няма да го заменя, но и китарата ми харесва. Пък групата, която направихме направо е супер. Още си нямаме име. Запознахме се с Нели на репетиция. Тя дойде да ни слуша заедно с други момичета. Разучавахме едно парче на „Credence…“5 — As Long As I Can See the Light и тя просто се размазваше на стола. Забелязах я, още докато свирех, а като свършихме, тя дойде и направо ме разцелува. После излязохме в Докторската градинка — близо е до училището — и там за пръв път след смъртта ти усетих, че искам да живея. Не се чуди, но когато те гледах в ковчега, пожелах и аз да си отида с теб.
Нели ме научи да се целувам и ми каза, че съм бил страшно сладък. Не знам дали тя ме обича — така твърди, де, но аз съм луд по нея. Пък и горд, тъй като ме приеха в компанията на големите. Повечето от тях пушат, а някои дори гълтат хапчета — „Кодтерпин“ и „Довер“. Те съдържат съставки опиат и това ги кефи. Взимат по десетина-двайсет, а един от тях, Джоката, стига до цели тридесет „довера“! Скапва им черните дробове, обаче, но като няма откъде да си вземат хашиш. България не е Америка! Като се съберат, по цял ден слушат Джими и Дженис6, къркат и страдат. Не ми се ще да им казвам какво означава истинско страдание. Аз не пия и не пуша, да не говорим за хапчета. Въпреки това новите ми приятели не ме подиграват, а по-скоро ми се радват, че свиря добре и ми викат Майк. Така е по-групарско. Може и да ми съчувстват заради тебе — не знам!
Иначе съм затворено момче, не говоря много-много. Нели ме намира за красив, дори спомена, че момичетата адски й завиждали, че ме е забила. Не й вярвам, пък и какво значение има това? Мама казва, че приличам на тебе, а аз тайно се гордея, без дори да знам що за мъж си бил. Обещал съм си, че ще се грижа за нея, докато съм жив!
19 октомври 1974
Бях се зарекъл да не ходя в Олм, но за шестте месеца от смъртта ти се върнах. Нямаше как. Слава Богу, мама реши да се преместим окончателно в София, в малката къщурка на дядо Михаил. Така и направихме. Баба си остана в Олм — не можела да си напусне дома! Сега живеем тук, в Коньовица, в две стаички и външен клозет, недалеч от къщата на Христо Смирненски. Тесничко е, но е много уютно. Знаеш я мама каква е!
Тати, чудя се как да ти го кажа, но аз го направих… Значи, станах мъж и съм адски щастлив! Може би ми е рано, но беше страшно гот? Никога няма да разбера ти на колко години си бил, когато за пръв път си спал с жена. Едва ли си споделил с мама, пък и как да я попитам! Аз скоро ще стана на седемнадесет. Все пак, не съм чак толкова малък, нали!
5
Американска банда от седемдесетте, чието пълно име е Credence Clear Water Revival. В превод споменатата песен гласи: „Докато виждам светлината“ — Б. а.
6
Става дума за американските рок-легенди Джими Хендрикс и Дженис Джоплин — и двамата починали от свръхдоза — Б.а.