Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Палачът на каторгата бе свикнал да умъртвява.
Бяха минали много години, откакто при свършването на наказанието му комендантът го беше натоварил с тази ужасна служба, за която нямаше по-подходящ човек от него.
Той беше си спечелил за своята професия такава репутация, че често големите градове на Прованс, когато имаше да извършват някаква екзекуция, се обръщаха към Габриел Мортиз, палача на тулонската каторга.
Той живееше сам в една малка къщичка, построена на края на военното пристанище.
Когато видя да идва при него д’Артенай, довереника на коменданта, нито един нерв не трепна на бронзовото му лице, набраздено с бръчки, с остри черти. Изпъкналото му чело, извитият му нос и двете му големи спокойни очи придаваха на лицето му един рядък характер.
Габриел Мортиз поздрави д’Артенай и разгледа безразлично заповедта, която последният му подаде.
— Кога трябва да бъде изпълнена присъдата? — запита той с висок глас.
— След един час в двора на каторгата.
— След един час и девет минути аз ще докладвам на коменданта, че присъдата е изпълнена — каза Габриел Мортиз и излезе от къщичката си, без повече да се интересува от довереника на коменданта.
— Слушай, майсторе! — му викна д’Артенай, виждайки го да прави знак на неколцина осъдени, които работеха наблизо.
Палачът се обърна и погледна, с винаги безразличния си поглед, младия офицер, който го бе последвал.
— Желая да ти кажа от моя страна, майсторе — подзе д’Артенай, — че осъденият, когото ще умъртвите, ще трябва да умре бързо и без да страда, само с един удар.
— Както винаги, един удар ще бъде достатъчен — отговори Габриел Мортиз. — Но не мислете, че ще мога да го умъртвя, без да страда. Бързо, с един единствен удар на сабята и неговата глава ще падне…, но един удар не е достатъчен да убие веднага живота.
Д’Артенай учуден се доближи до палача.
— Какво казвате, майсторе? — попита той — От момента, когато главата бъде отделена от трупа, животът престава…
Габриел Мортиз поклати глава.
— Животът трае още три часа, но не така дълго в тялото, а в главата.
— Това, което говорите, е ужасно, майсторе! Според, както ми казахте, нещастният Марино Маринели ще страда още три часа след като му бъде отсечена главата?
— Отговорих ви вече веднъж — отвърна палачът със спокоен и отсечен тон, обръщайки се на другата страна, за да даде заповед на осъдените да вземат един голям пън и да го поставят в двора на каторгата на обикновеното място, което им бе добре известно, и да се погрижат да поиздълбаят малко земята, за да го закрепят здраво…
Д’Артенай искаше да му говори още, да му каже, че обезглавяването е варварско, страшно и че е по-добре да дава на нещастните жертви някоя мълниеносна отрова, но Габриел Мортиз му беше казал: „Отговорих ви вече веднъж“ и нямаше повече да го слуша.
Палачът поздрави офицера без ни най-малкия знак на респект и отиде да потърси в един стенен долап в къщичката си голямата и тежка сабя за екзекуциите, поставена в кожена ножница.
После той последва работниците в двора на каторгата и ги накара да изкопаят на пътя една голяма яма и да я посипят с пясък. В тази яма трябваше да падне главата и да изтече кръвта на осъдения.
Д’Артенай отиде при офицера, командващ стражата на каторгата, и му съобщи заповедта на коменданта.
След няколко минути и мъжете, между които можеше да се види Гаспар, се събраха пред отделението на каторгата, където беше затворен Марино Маринели, за да го придружат при звука на барабана в двора на мястото, където беше определено да се извърши екзекуцията.
Тогава се появи Габриел Мортиз. Той премина техните редове и отиде с един пазач в килията на осъдения, който беше седнал върху дървената пейка, която представляваше цялата мебелировка на килията, и мечтаеше, с очи, отправени пред себе си.
Когато Марино Маринели видя да влизат двамата мъже, разбра, че последният му час е настъпил, тъй като, когато го изтеглиха от водата, за да го върнат в затвора, пазачите му казаха, че ще бъде умъртвен на следния ден.
Докато палачът му преглеждаше врата и му отстраняваше дългите косми, влезе един свещеник, изпратен от д’Артенай да придружи нещастника.
Този свещеник намери осъдения готов за смъртта и в едно спокойно състояние на духа, което му показа, че той не е нито грешник, нито престъпник, а един благороден младеж, който поради нещастно стечение на съдбата бе изпратен невинен да тегли греблата върху галерите на краля.