Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
Неприятности ще ни създава не само духовната, но и културната инерция. Някои от вас в тази зала вярват на моите изводи и желаят да се променят. Но ще се променят ли всичките ви хора? Ами тези, които не мислят, които са сковани от навиците и рефлексите си и знаят, че ще я карат както досега? Те ще спъват всичките ви планове, всичките ви опити да се развивате въз основа на новите ви познания.
— Значи всичко е напразно, за нашия свят няма никаква надежда? — попита Рес.
— Не съм казал такова нещо — отвърна Джейсън. — Просто твърдя, че вашите беди няма да свършат само с една пренастройка на съзнанието ви. За вашето бъдеще виждам три насоки на развитие и е възможно и трите да вървят заедно.
Първата… и най-добрата… ще бъде сливането на пирийците от града и от селото в една-единствсна човешка общност, каквато са били първоначално. Сега и двете групи са непълни и всяка притежава нещо, от което другата се нуждае. Тук, в града, вие владеете науката и връзката с останалата част на галактиката. Но водите убийствена война. А там, в джунглата, вашите първи братовчеди живеят в мир с природата, но им липсват лекарствата и другите плодове на научното познание, както и всякакъв културен контакт с останалото човечество. Ще трябва да се приобщите един към друг и да се възползвате от контакта си. Същевременно ще трябва да забравите предразсъдъците и омразата си едни към други. Това може да стане само извън града, далеч от войната. Всеки от вас, който е способен на това, би трябвало да излезе доброволно, понесъл със себе си частица от познанието, което трябва да се сподели. Няма да ви се случи нищо лошо, ако искрено вярвате в това. И ще се научите да живеете с тази планета, а не срещу нея. Накрая ще се появят цивилизовани общности, които няма да са нито от „грубери“, нито от „боклукчии“. А от пирийци.
— Ами какво ще стане с нашия град тук? — попита Кърк.
— Той ще си остане на мястото… и вероятно ни най-малко няма да се промени. В началото ще имате нужда вашият периметър и защитните му съоръжения да пазят живота ви, докато хората напускат града. Той ще просъществува и след това, тъй като ще се намерят и такива, които няма да можете да убедите. Те ще останат вътре, ще се бият и най-вероятно ще загинат. Може би ще постигнете по-голям успех при обучението на децата им. А какъв ще бъде окончателният край на града, нямам никаква представа.
Замислени за бъдещето, всички се умълчаха. На пода Скоп изохка, но не помръдна.
— Дотук станаха две насоки — каза Мета. — А третата?
— Третата възможност е собственият ми съкровен план — усмихна се Джейсън. — И се надявам, че ще намеря достатъчно сподвижници. Ще си взема парите и всичките ще ги хвърля, за да оборудвам най-хубавия и най-модерен космически кораб с всевъзможни оръжия и научна апаратура. След това ще потърся доброволци сред пирийците, които да дойдат с мен.
— С каква цел? — сбърчи вежди Мета.
— Не с благотворителна. Очаквам да си възвърна вложеното, и то неколкократно. Виждате ли, след изминалите месеци в никакъв случай не мога да се захвана с предишния си занаят. Не само защото сегашното ми финансово състояние го превръща в загуба на време, но защото ми се струва, че вече би ме отегчил до смърт. На Пиръс има нещо, което — ако оживееш — повече не ти позволява да предпочетеш по-спокойния живот. Тъй че бих желал да се сдобия с кораба, за който говорих, и да се заема с откриването на нови светове. Има хиляди планети, на които биха искали да се заселят хора, само че първата среща с тях винаги е малко бурна и тежка за обикновените заселници. Сега можете ли да си представите някоя планета да ви се опре на вас, пирийците, след всичко, което сте научили тук? И нима това няма да ви достави удоволствие?
Не е само удоволствието обаче. Вие, хората в града, сте настроени за неспирни, смъртноопасни военни действия. И сега трябва да избирате или да заживеете занапред сравнително мирно, или пък да останете в града и да продължите безсмислената и глупава война. Предлагам третата възможност заради занаята, който владеете най-добре, тъй като тя би ви позволила в същото време да го съчетаете с нещо полезно. Това са възможностите. Всеки трябва да решава сам за себе си.
Преди да успее да получи някакъв отговор, Джейсън усети смъртоносна болка около гърлото си. Скоп се бе свестил и се бе надигнал от пода. С един замах той бе смъкнал Джейсън от креслото и сега го държеше за врата и го душеше. Въоръжените мъже се опитаха да стрелят, но се отказаха, за да не засегнат Джейсън.